Съучастници

Върнахме се в залата и заехме местата си точно когато Джери извика: „Всички да станат!“, и представи съдия Стоукър като председателстващ съдебното заседание. Докато заседателите заемаха местата си, Уайт не откъсваше поглед от мен и в този момент аз вече знаех, че ще имаме проблем с журито.

Единайсет от съдебните заседатели изглеждаха свестни.

Но един беше достатъчен, за да съсипе всичко. Аз не бях единственият, забелязал проблема. Хари се почеса по белия перчем, наведе се към мен и каза:

— Виж номер пет.

С шарената рокля.

Съдебен заседател номер пет беше бяла жена, наближаваща седемдесет. Беше със синя рокля на цветя, а посребрената ѝ коса беше толкова силно опъната назад, че изопваше кожата около малките ѝ черни очи, които се смаляваха още повече зад големите ѝ кръгли очила с дебели лещи. Устните ѝ бяха стиснати плътно в отвратена гримаса, сякаш току-що бе близнала кактус, покрит с напалм. Пред себе си държеше като щит малка бежова чантичка и я стискаше с две ръце. Не беше добра идея да влезеш в схватка с нея — на телосложението ѝ можеше да завиди и ръгбист.

Изглеждаше злобна и вечно раздразнена. Освен когато поглеждаше към прокурора. Щом очите ѝ се спираха на Дрю Уайт, чертите на лицето ѝ омекваха. Но само за миг. Тя се размърда на мястото си, премести се леко вляво и изгледа кръвнишки съседката си отдясно. Тя беше афроамериканка приблизително на същата възраст.

— Тази жена мрази целия свят — каза Хари.

— Не се жени за нея, само това ще ти кажа.

— Знаеш, че обичам да се развеждам, но тя няма да ме вземе. Видя ли как изгледа номер шест?

— Белите заседатели не ги гледа с такава ненавист.

— Явно обича да се налага. В стаята на журито ще се чува само нейният глас.

Посегнах към айпада и отворих списъка на съдебните заседатели. По време на избора им Пелтие беше написал кратки бележки срещу всяко име.

— Казва се Етел Горман. Била е началник-цех в кланица. Стара мома. Прекарва времето си в събиране на дарения за местната църква и Националната оръжейна асоциация.

Регистрирана републиканка и твърд противник на носенето на маски и ваксинирането срещу ковид.

— Значи е… Как им викаха на тия? Бели расистки кучки? — попита Хари.

— Тя е кралицата им — отвърнах аз.

Пелтие бе описал в бележките си Клей като пенсиониран дърводелец с петдесетгодишен брак и седем деца. Двамата със съпругата му сега гледали внуците. Обичали семейните ваканции в пълен състав, имали и три кучета.