Съучастници

— Този тип можеш да го въртиш на шиш с часове.

Една от възможните тактики на защитата, когато оспорва свидетелски показания относно ДНК, е да разчепква с часове всяка подробност. Да обсъжда всеки специфичен процес от изследването на доказателствения материал, да проверява дали са приложени правилните процедури за карантина и чистота на биологичните проби, да разпитва дали е ползвано ново или стерилизирано оборудване, да търси микроскопични несъответствия в предписанията, докато доведе нещата до онзи шанс от едно на милиард кръвта да не е била на Стейси Нилсен.

Това е добра тактика и след втория час съдебните заседатели намразват вещото лице, защото са отегчени или объркани, а някои от тях и склонни изцяло да пренебрегнат дадените от него показания. Но е и рискована, защото може да ги подтикне да намразят адвоката вместо свидетеля.

— Нямаме време — казах аз на Хари. — Трябва да приключим колкото се може по-бързо, заради Кейт.

Еди Фелсън, мошеникът от филма „Играчът на билярд“, играеше най-добре, когато не цепеше косъма с изчисления на ъгли и проценти на успеха.

Когато се хвърляше срещу противника дръзко и безразсъдно, никой не можеше да му се опре.

— Мога ли да взема лист хартия и да ползвам писалката ти?

Хари откъсна лист от бележника си и ми подаде писалката. Аз написах на листа няколко думи и го обърнах към него. Той прочете написаното и се усмихна.

Влизаме в битка. Дръзко и безразсъдно.

Когато станах от мястото си за кръстосания разпит на Джонсън, писалката на Хари беше в ръката ми. Красива вещ.

С яркозелен корпус и златно перо. Германска марка автоматични писалки, прочути със своята надеждност. И здравина. Точно каквато ми трябваше. Стисках я в ръката си, сякаш животът ми зависеше от нея.

— Професор Джонсън, вие завеждате криминалистичната лаборатория на Южната съдебна област на щата Ню Йорк, нали така? — попитах аз.

— Може ли да се приближа до свидетеля?

Съдия Стоукър кимна.

— Професоре — започнах аз, — наблюдавал съм ви да давате показания преди години, но до днес така и не ми се удаде случай да се запозная лично с вас.

За мен е удоволствие.

Пристъпих към него и му подадох ръка.

Джонсън се усмихна, понадигна се от мястото си и се ръкувахме набързо. Когато седна, на лицето му беше изписано облекчение. Уайт го бе подготвял усилено за това дело и най-вероятно ме беше описал като някакъв кръвожаден тигър, който ще къса живо месо от него. Явно започваше да си мисли, че ще мине много по-леко. Засега това ме устройваше. Исках го спокоен.