Съучастници

— Съдебните заседатели са имали възможност да прочетат дневниците на Кари Милър, които е оставила на съхранение в кабинета ви, така че само им кажете накратко вашите впечатления от тези дневници.

— Те обрисуват мислите и чувствата ѝ по онова време. Разговорът ѝ с мен е правдиво предаден, ако не ме лъже паметта…

Пелтие искаше да добави още нещо, виждах как погледът му се измества към ложата на журито, езикът му овлажни устните. Отвори уста…

— Благодаря ви — прекъсна го Уайт, преди да е имал възможност да каже нещо от полза за защитата.

— В тези дневници тя разказва как съпругът ѝ се е прибирал у дома късно нощем и е вземал душ, как ѝ е подарявал бижута, принадлежали на жертвите, обикновено в деня след убийствата, как посред нощ е пускал пералнята. Не е ли ясно от дневниците, че Кари е знаела, че съпругът ѝ е Пясъчния човек?

Преди Ото да отговори, вниманието му бе отвлечено от отварянето на вратата в задната част на съдебната зала. Той зяпна към пътеката, а когато съдията забеляза кой е влязъл, се подпря на лакти, за да вижда по-добре.

Кари Милър изглеждаше отслабнала през последните няколко дни. Гримът не можеше да скрие тъмните кръгове около очите ѝ, нито изопнатите черти на лицето ѝ. След нея влезе Блох с купчина книжа в ръце, които остави върху масата на защитата, преди да седне сред зрителите. Двамата с Хари станахме на крака, когато Кари се приближи, за да заеме мястото си в края на масата. Всички в залата бяха затаили дъх, втренчени в най-важната личност в това дело.

Тази, около която се въртеше цялата история. Искаха да я огледат добре и да я преценят сами.

— Господин съдия, ако може да прекъсна за момент господин Уайт, за да ви уведомя, че моята клиентка ще се предаде на полицията в края на днешното съдебно заседание заради нарушената мярка за неотклонение. Разговарял съм с отговорните лица и всичко е подготвено.

— Ще се занимаваме с това в края на деня. Имате отново думата, господин Уайт.

Уайт сякаш внезапно бе пораснал с два-три сантиметра.

Стоеше изправен, гърбът му едва ли не се беше извил назад заради изпъчените гърди. Някои прокурори забравят за закона още в началото на кариерата си. За тях професията се свежда до получаване на осъдителни присъди, трупане на победи, печелене, печелене, печелене на дела — само това ги интересуваше.

— Бих казал, че го подозираше. Но нямаше реални доказателства.

— Но не това пише в дневника, нали? Тя е знаела и се е обърнала към вас за съвет.