Съучастници

Забравил е на местопрестъплението пластмасова капачка на спринцовка. Тя вече е изследвана за микровлакна и други веществени следи.

Докато говорех, видях как шията му се оцвети в мораво, което сякаш извираше от яката на ризата му. Преглътна и ми се стори, че с огромно усилие успява да запази спокойствие.

— Лабораторията, изследвала капачката на спринцовката, в момента споделя резултатите с ФБР. Оказа се, че ДНК-то по нея не е на Даниъл Милър. ДНК пробата на клиентката ми вече е вписана в доказателствения материал.

И тя не съвпада…

Спрях се и погледнах чашата върху масата на защитата.

— Какви според вас са шансовете да съвпадне с ДНК-то върху тази чаша?

— Това е абсурд! — каза той, пое си дълбоко дъх и изпъчи гърди, сякаш се канеше да произнесе дълга тирада.

Но не го направи. Погледът му се спря на Кари и в очите му се четеше копнеж, който бе по-убедително доказателство от сто съвпадения на ДНК.

— Нямам повече въпроси към свидетеля — казах аз и се извърнах към Уайт.

Той изглеждаше като прегазен от тежък самосвал, пълен с конски тор. Съдията го попита дали има следващи въпроси. Нямаше.

Ото стана, закопча сакото си и на път за вратата мина покрай масата на защитата. Очите му нито за миг не изпускаха Кари, която седеше с наведена глава. Не можеше да го погледне. Кари се бе съмнявала в собствения си разсъдък, чудила се бе защо много отдавна не е разчела знаците у съпруга си, защо не е разбрала, че е убиец, преди да се омъжи за него.

Иронията бе, че тя не беше омъжена за убиец. Убиецът я бе забелязал и пожелал, и бе успял да се промъкне с измама в живота ѝ, да я накара да си мисли, че е убила съпруга си, и да носи в себе си тази вина. И после се бе намесил като неин спасител.

Едва след като Пясъчния човек уби Дилейни и започна поредната си серия убийства, Кари си бе дала сметка, че я използва за играчка. Много хора биха събрали две и две по-бързо от нея. Но тя беше станала предпазлива след преживяното с Даниъл.

Знаеше колко е лесно някой да измами доверието ѝ. Затова бе побягнала, без да знае как иначе да постъпи, неспособна да се довери на когото и да било, дори на своя адвокат и нов любовник Ото.

Докато минаваше покрай масата на защитата, той направи крачка към нея, вдигна коляното си и удари ръба на масата, с което я разклати силно. Чашата с вода падна на пода и се разби на хиляди парченца. Пелтие се усмихна и напусна залата.