Съучастници

Един от онези ярки слънчеви лъчи се падаше между него и вратата. Беше на десетина метра разстояние, но той трябваше да наклони глава, за да разбере чий е гласът.

Блох застана под слънчевия лъч, насочи оръжието си към него и повтори:

Факлата в ръката му гореше бясно.

— Не мърдай! — кресна отново Блох.

Само тя беше въоръжена. И несъмнено беше добра с това оръжие. Той чу и друг звук.

През следващите няколко секунди направи много пресмятания. Имаше само един полезен ход.

Да метне факлата в канала.

Запалването на бензиновите пари щеше да предизвика експлозия, вероятно да подхвърли стоманената плоча във въздуха.

Това щеше да отвлече вниманието им достатъчно, за да успее да извади пистолета си и да пусне два куршума в Блох, докато тя още се съвземаше от шока на експлозията. Той знаеше какво предстои, затова щеше да приклекне и да се предпази. След което да стреля.

Да, това беше лесно.

— На пода! — кресна Блох.

— Ти също — отвърна Ото, като падна на колене и хвърли факлата в канала.

От силата на възпламенените бензинови пари плочата подскочи.

Ото залитна и падна на една страна.

Погледна нагоре и видя Блох и Флин, които бяха залегнали и покриваха главите си с ръце.

Пресегна се зад гърба си и извади пистолета точно когато от канала изригна огнено кълбо. Червени и оранжеви езици се извиха във въздуха, а с тях до него достигна мощна вълна от горещ въздух, която опари устните му и опърли косата му.

Той насочи пистолета.

Всяко вдишване беше усилие, изискващо максимална концентрация. Кейт стискаше устни около фунията от тубата с бензин, която бе провряла през процепа между плочата и стената на канала.

Вдишването на бензинови пари щеше да изгори дробовете ѝ и да ѝ причини отравяне с въглероден окис. Фунията ѝ позволяваше да диша чист въздух.

Ако затвореше очи, не я смъдяха толкова силно. Но беше принудена да стои приклекнала на стола, за да държи фунията в устата си и да я натиска навън през процепа. Гърбът и краката я боляха. Мускулите ѝ се схващаха от крампи и трепереха.

Но това беше единственият ѝ начин да оцелее.

Нямаше представа колко време е изминало, откакто той я беше оставил в това положение. Часове. Много часове. Нямаше да издържи още дълго. Трябваше да си поеме въздух и да се смъкне надолу, за да отпочинат краката ѝ.

Чу звука от отваряне и затваряне на вратата. Той отекна из цялата сграда и очите ѝ се разтвориха неволно от шока. Веднага я засмъдяха и тя отново ги затвори. Вече бяха подпухнали, а кожата около устата ѝ пареше.