Съучастници

Истински, не плод на медикаментозна халюцинация. Нисък дрезгав баритон, който я приспа почти мигновено.

Затворих папката на Кари Милър върху бюрото си, облегнах се назад и се заслушах в звуците на нощта. Като дете в училище бях гледал на касета филм за дивата природа. Ставаше дума за Амазонската джунгла и си спомням как дикторът обяви, че със залеза на слънцето джунглата оживявала.

Същото се отнасяше и за Манхатън. Шумът от трафика и тълпите не преставаше през деня, както вероятно и шумовете в Амазония, но със сигурност нощем човек ги забелязваше повече.

Някой пееше стара ирландска песен, но не можех да я различа, защото наблизо други хора си крещяха, надвиквайки се с припева, на кого е ред да плати за таксито. Ревяха клаксони, боботеха двигатели, свиреха гуми.

След пет часа, прекарани в четене за убийствата на Пясъчния човек и разглеждане на снимки на жертвите, имах нужда да прекъсна за момент и да вдъхна малко от истинския живот. Ню Йорк беше най-доброто място за това. Беше джунгла, но от особен вид.

Също толкова гъста, също така изпълнена със светлини и звуци. Може би и също толкова опасна.

Хищници дебнеха в тъмните улички. Най-често плячка ставаха слабите и бедните, но някои като Пясъчния човек не подбираха жертвите си. Което го правеше толкова страшен. Нападенията му не следваха никаква закономерност. Нито като време, нито като място, нито като профил на жертвата. Все едно дали човек вървеше по улицата в четири сутринта, или си стоеше у дома зад заключената врата — никъде не беше в безопасност.

Докато убиецът се вихреше, градът беше някак притихнал. После убийствата престанаха. След локдауна заради ковид и слуховете, че Пясъчния човек се укрива и може би дори е избягал в чужбина, повечето хора решиха, че вече е безопасно да излизат навън или да бъдат сами в леглото си нощем. Страхът още витаеше във въздуха, но нормалността постепенно се завръщаше в манхатънските каньони от стомана, бетон и стъкло.

Фрагменти от снимки на жертвите се мяркаха пред затворените ми клепачи.

Повечето бяха на жени. С извадени очи и запълнени с пясък орбити; пясък бе натъпкан и в гърлата им. Беше полепнал по зъбите, устните и венците им. От кръвта на раните им се беше оцветил в розово. Освен този в устата, който бе останал белезникав, като чуждо тяло.

Папката беше разделена на части за отделните жертви според точките от обвинителния акт. От тях шест бяха свързани по някакъв начин с Кари.