Съучастници

Някои ѝ се сториха познати. Конкретно едно от тях.

Черната перлена огърлица на Стейси Нилсен.

— Уцелихме десетката — каза Бил широко усмихнат.

— Тази ли е ризата? — попита криминалистът.

Дилейни се обърна. Да, тази. Бяла, с ръждиво петно на…

И едва тогава си даде сметка, че това не е мъжка риза.

Погледна отново към чекмеджето с бижутата. То беше в дамската част на дрешника.

Бил натисна комутатора на радиостанцията и попита:

— Няма го в гаража — чу се отговорът.

— По дяволите — изруга Бил.

— Имаме бижутата, имаме и ДНК — каза Дилейни.

— Искам всичко — отвърна Бил.

Някои от свидетелите, случили се наблизо до предишните местопрестъпления, бяха споменали за тъмен ван без прозорци на товарния отсек, който забелязали в квартала. От ФБР бяха идентифицирали собствениците на единайсет хиляди тъмни вана без прозорци с нюйоркска регистрация. Добре все пак че ванът не беше бял — такива имаше петдесет и пет хиляди в движение. С помощта на местната полиция бяха обходили един по един собствениците на тъмни ванове, елиминирайки имената от базата данни като неотговарящи на зададените критерии.

Ванът не беше открит около офиса на Даниъл Милър. Нямаше го и в дома му.

Телефонът на Бил иззвъня. Той видя името на дисплея и подаде апарата на Дилейни, която излезе в коридора да отговори.

— Телефонът на Бил Сунг — каза тя.

— Къде е Бил? — попита Дрю Уайт, заместник областният прокурор, водещ разследването срещу Пясъчния човек.

— Зает е. Провеждаме претърсване, Дрю.

— Кажи ми, че сте открили вана.

— Открихме нещо по-добро. Бижутата — каза Дилейни.

— Е, това е добра новина. Боя се обаче, че аз имам лоша. Искаш ли да знаеш защо Даниъл Милър не е в списъка на собствениците на ванове?

Дилейни запуши с пръст другото си ухо, за да чува само Уайт.

— Купил го е на старо и не го е регистрирал? — попита тя.

— Не. Бил е в регистъра, по дяволите. Могли сме да го хванем още преди два месеца.

— Господи, а защо е премахнат?

Навсякъде из къщата се разнасяше шум от отваряне на шкафове и гардероби, издърпване на чекмеджета и изсипването им на пода, тропот на ботуши, мъжки гласове, но тя чуваше само гласа на Уайт.

Когато той спря да говори и прекъсна връзката, Дилейни усети, че ѝ прилошава.

Тръгна към долния етаж и Бил я последва.

— Какво искаше Уайт?

Дилейни не отговори и той повтори въпроса си. Тя слезе по стълбите, прекоси вестибюла, влезе в кухнята и застана до треперещата Кари.