Съучастници

Да е дошла в пасажа откъм улицата?

— Само така е станало — кимна Блох.

В метода си на действие и в техниката на изпълнение на престъпленията си Пясъчния човек се придържаше към две ясно различими схеми. В началото жертвите бяха откривани на плажа в Кони Айланд, полузаровени в пясъка. След четвъртата жертва по цялата плажна ивица бяха разположени денонощни полицейски патрули, което го бе принудило да промени схемата. Бе започнал да напада жертвите си в домовете им. С изключение на тази тук.

— Да се качим горе — каза Лейк.

Домоуправителят на сградата не приличаше по нищо на онези, които Блох бе срещала преди. Казваше се Ричард, беше спретнато облечен, не вонеше, цепката на задника му не се подаваше над панталона, като се наведеше, освен това беше учтив и готов да съдейства, когато Блох му обясни, че са дошли, за да подпомагат ФБР в разследването им. Блох си помисли, че Ричард едва ли ще издържи дълго на тази позиция.

Той ги отведе с асансьора до седмия етаж, извади връзка ключове и се залови за работа върху ключалките на апартамента на Лилиан.

Бяха поне четири и се отключваха с четири различни ключа. Отне му близо минута, за да отвори вратата. В долната ѝ част имаше вратичка за котка, но беше твърде малка, за да се проникне през нея.

— И така, имате ли представа кога мога да изнеса мебелите и да пусна нов наемател? — попита домоуправителят.

— Не би трябвало да отнеме много време. Бюрото се отнася с разбиране към твоя бизнес, Ричард — каза Лейк. — Благодарим ти за съдействието.

Това беше знак, че Ричард е свободен да се оттегли.

Жилището беше студио. Всичко в една стая. Още с влизането си видяха леглото в ъгъла, канапето и телевизора, опрян до отсрещната стена, а зад тях — шкафове, хладилник и нещо, което приличаше на примус. Единствената друга врата водеше към малка баня с душ и тоалетна.

Блох огледа още веднъж ключалките на вратата, този път отвътре. Всички бяха сравнително нови и изглеждаха здрави. Тя разбираше криво-ляво от техниките за разбиване на ключалки след един случай на обир с взлом, по който бе работила преди много години.

Ключалките на Лилиан бяха от най-добрите марки, правилно монтирани. Дори за изпечен майстор на шперца щяха да са нужни поне пет минути, за да се справи и с четирите, което би било дяволски трудно, без да вдига шум.

Лилиан Паркър не бе водила охолен живот. В жилището ѝ нямаше почти нищо скъпо. Под телевизора, който беше поне на десет години, имаше котешка тоалетна, а малкото мебели в стаята бяха издраскани.