Съучастници

След като поразпитах тук-там, открих, че Бети се ползва със значителна популярност, дори с доверие. Което означаваше достъп. Понякога е по-мъдър ход да не публикуваш нещо, което си научил. Винаги ще се намери нещо още по-голямо, а създаването на приятели спомагаше за отключване на онези врати, зад които се криеха най-големите скелети.

Телефонът ми изпиука.

Имам, но чакам потвърждение.

Нямаме време. Гледай да стане възможно най-скоро.

През възбуденото бръмчене на тълпата чух да се отваря врата. Хари се зададе по централната пътека и зае мястото си до мен.

— Всичко е наред — каза той.

Станах и се приближих до секретаря на Стоукър — ветеран на име Джери. Предишният съдия, при когото работеше, беше алкохолик. Понякога се явяваше в съда толкова пиян, че не беше в състояние да седи изправен. Джери го наливаше с кафе, като същевременно измисляше начини да забаламоса адвокатите, докато шефът му изтрезнее. С други думи, Джери носеше в себе си лоялен ген, какъвто рядко се срещаше сред техническия персонал.

— Джери, трябва да вляза при съдията — казах му аз. — По личен въпрос. Без прокурора.

— Това изобщо разрешено ли е? — попита той. — Свързано ли е с делото?

В този момент Хари се приближи до нас и каза „здрасти“ на Джери. Двамата се познаваха добре. Джери дори бе участвал като крупие в една незаконна игра на карти, която Хари организираше за съдиите в пенсия.

— Еди иска да се види на четири очи със съдията за една минута.

Обикновено представител на едната страна по дадено дело не може да разговаря със съдията, без да присъства и представител на другата страна. Така съдиите се застраховат срещу евентуални обвинения в некоректност или пристрастност. Още едно от неписаните правила на професията.

— Е, щом ти казваш, че няма проблем, Хари, добре. Но съдията може да се начумери — предупреди ни Джери.

— Това не би ме изненадало. Как се оправяш с него изобщо? — попита Хари.

— Той не е лош човек — промърмори Джери с примирена въздишка, загатваща, че това определение е евфемизъм за пълен гадняр.

— Дръж се, Джери. Драго ми беше да те видя — каза Хари.

Джери ме преведе през служебния изход и по един коридор стигнахме до кабинета на съдия Стоукър, който седеше зад бюрото си. Тази сутрин цветът на кожата му беше още по-наситено бронзов.