Съучастници

Ако обвинението се издънеше и Кари Милър получеше оправдателна присъда, Сунг щеше да си измие ръцете и да стовари вината върху областните прокурори. След което щеше да се погрижи да не се повторят същите грешки в делото срещу Пясъчния човек във федералния съд. Но ако Уайт успееше да издейства осъдителна присъда, Сунг щеше да си припише всички заслуги.

— Не трябваше ли да е вече тук? — попитах.

Хари се надигна и се обърна назад. Погледът му премина по претъпканите пейки зад нас. Някъде отзад се вдигна една ръка.

Станах и видях чак в дъното на залата Ото Пелтие да ни маха. Бяхме говорили по телефона след вчерашното изслушване. Той дълго време се беше борил за Кари и бе вложил много в това дело. Освен това с изчезването ѝ бяха изчезнали и парите му. Харесвах Ото, но нещо ми подсказваше, че едва ли би инвестирал цялото си време и сили в издирването на Кари, ако вече му беше платила дължимите един милион долара адвокатски хонорари. Вчера цял ден бе проверявал мотелите, малките хотелчета и хостелите в Бруклин, Куинс и Бронкс. Навсякъде, където вземаха пари в брой и не задаваха въпроси. И където би могъл да се укрива някой като Кари. Беше навъртял триста километра с колата си и беше провел над сто телефонни разговора — доста труд, но за обещаната седемцифрена сума си струваше.

Засега — никаква следа от нея.

— Ще ида да говоря с него — каза Хари.

— Не споменавай за Кейт.

— Няма, но той ще попита къде е.

— Кажи му, че с Блох проверяват място, за което сме получили анонимно обаждане. Поискай му списъка на местата, които той е проверил.

Проследих с поглед Хари, който отиде до изхода на съдебната зала и направи на Пелтие знак да го последва.

В съда се чака много. Зависим си от съдебната система и часовете за голф на съдията. Скръстих ръце и притиснах длани под мишниците си. Само и само да не треперят. Съдебният секретар улови погледа ми и вдигна пет пръста. Имах пет минути.

Проверих телефона си. Нямаше нови есемеси. Очаквах Бети Кларк от „Сентинел“ да се свърже с мен, за да ми снесе информация.

Тъй като Блох беше с Лейк, се нуждаех от допълнителен източник. Бях проучил Бети. Работеше пета година за „Сентинел“ като съдебен кореспондент. Като се замислех, бях я виждал да се навърта късно вечер около съда. Там можеха да се видят още много изгладнели журналисти, движени от надеждата да вземат ексклузивно интервю от някоя пияна знаменитост още докато я свалят от патрулната кола, и да предложат материала си на „Ню Йорк Таймс“ или „Поуст“.