Съучастници

Тогава усетих как Хари ме сграбчи за кръста и пъхна рамото си под мишницата ми.

— Ела тук, в ъгъла — каза той.

Пристъпвайки едва-едва, се добрахме до дъното на залата, далече от съдебните чиновници и останалия технически персонал. При дела с голямо медийно присъствие приставите обикновено оставят за известно време адвокатите сами в залата преди началото на процеса. Това е неписано правило, не фигурира никъде черно на бяло, но се спазва по традиция.

Седнах на пейката. Не исках да съм близо до масата на защитата.

Не можех. Още не. Светът около мен се въртеше, стомахът ми се преобръщаше, а в съзнанието ми беше мъгла. Не можех да дишам.

— Еди, успокой се. Имаш пристъп на паника — каза Хари.

— Аз съм виновен. Не биваше за нищо на света да вземам Кейт за съдружничка. Хари, тя е толкова млада. Не мога…

— Аз се чувствам по същия начин. Кейт ми е като дъщеря. Значи трябва да се стегнеш. Има изход от ситуацията. Ще я спасим.

Затворих очи и вдигнах глава.

Имах чувството, че всички грешки, които съм направил през живота си, се напластяват една върху друга като някаква кула, заплашваща да ме затрупа под себе си.

Запитах се как ли щеше да постъпи Кейт, ако ситуацията беше обратната — ако аз бях попаднал в капан и тя трябваше да се бори, за да ме спаси.

Отговорът беше ясен. Възхищавах се на Кейт. Беше умна и силна. Знаех точно как би постъпила. Щеше да стисне зъби, да си напомни, че е от Еджуотър, Ню Джърси, и че никой не бива да ѝ играе номера.

Задържах тази мисъл в съзнанието си, вдишах я в дробовете си.

Не се съмнявах, че където и да се намираше сега, тя ще се съпротивлява. Ще се бори да оцелее. Аз просто трябваше да бъда силен като нея.

Поех си дълбоко дъх, станах от пейката и двамата с Хари тръгнахме към масата на защитата.

В американските съдилища има още едно неписано правило — пенсионираните съдии не се връщат към адвокатската практика. Това правило по принцип се спазваше с някои редки изключения, когато бивши съдии водеха битки в защита на стари клиенти, след като се бяха оттеглили от съдийския пост.

Хари нямаше никакво намерение да се връща към адвокатската професия. Беше консултант към кантората ни. Само толкова.

Или поне така си мислеше той.

— Не мога да се справя сам. Трябва ми помощта ти — казах аз.

— Тук съм, Еди — кимна Хари, докато заемахме местата си на масата за защитата.

— Не, искам да кажа да се регистрираш като втори адвокат.

— Няма закон, който да го забранява. Още днес следобед ще те регистрираме.