Съучастници

— И защо да не те отрежа още сега от разследването?

Той облиза пресъхналите си устни, остана миг-два загледан в пода и заговори с треперещ глас, ту продран, ту писклив, задавен от мъка, която не можеше повече да крие:

— Защото моята приятелка е вече мъртва. И аз не мога да се примиря с това. Мога да ви помогна да го хванете и да си върнеш твоята приятелка жива. В момента още един живот е в опасност. Това за мен е по-важно от отмъщението. Давам ти дума, че няма да го убия.

Блох мълча няколко секунди, обмисляйки чутото.

— Значи си съгласна? Вярно ли? Сериозно? — попита той.

— Какво, с фанфари ли да го оповестя? Да вървим да разпитаме съседа.

Беше малко вероятно съседът на Кейт да отвори на Блох след снощното им стълкновение. Тя реши да влезе направо, без да иска разрешение.

Опря гръб на отсрещната стена, направи две големи крачки напред, засили се и на третата крачка стовари подметката си между двете панти на вратата. Съседът на Кейт си седеше на канапето с бира в ръка. Другата му ръка не изглеждаше особено годна за работа.

Той заскимтя жално, когато Блох го сграбчи за ризата, изправи го на крака и го блъсна в близката стена.

— Да си чувал или виждал някого в коридора снощи, след като си тръгнах?

— Вече ти казах, че няма да викам ченгетата — измънка той.

Блох го дръпна към себе си, после отново го блъсна в стената.

— Не става дума за теб. Нямам много време и ми е нужно да знам дали си чул или видял някого или нещо снощи, след като аз си тръгнах.

— Хайде де, удари ме! — Той вдигна счупеното си кутре. — Какво по-лошо от това можеш да ми направиш?

Лейк го хвана за кутрето и каза:

— Аз се сещам за поне девет други неща.

— Моля те… — проплака мъжът. — Бях в спешното. Нищо не съм видял.

— Не си видял непознат в коридора, нечия чужда кола, паркирана отвън, или…

— Музика — каза мъжът.

— Снощи се прибрах към един от болницата и не можах да заспя. Тогава чух вашата приятелка да пуска някакви стари песни.

Кейт не си падаше по златни хитове от едно време. Нейни любимки бяха Бионсе и Тейлър Суифт.

— Какви стари песни?

— Нещо като онази от „Завръщане в бъдещето“. Сещаш ли се, оня филм, в който Майкъл Джей Фокс пътува във времето.

— Пусни го — каза Лейк.

Блох остави мъжа и двамата излязоха от апартамента му.

— Какви ги говори този? — попита тя в коридора.

— Знам я тази песен.