Съучастници

— Използвал е минибормашина — каза Лейк.

Това беше малък, много полезен уред с почти безшумно моторче, задвижващо нещо, което по същество представляваше шперц. Някои му викаха магически ключ.

Блох бутна вратата с пръсти и тя се отвори.

Един от недостатъците на магическия ключ беше, че поврежда трайно бравата и вратата повече не може да се затваря.

Завесите бяха спуснати, но те бяха евтини и тънки и в стаята проникваше светлина. Блох ги дръпна встрани и в слънчевите лъчи затанцуваха златисти прашинки. Тя заоглежда жилището.

Нищо не изглеждаше в безпорядък освен неоправеното легло. Кейт никога не оставяше леглото си неоправено сутрин.

— Нещо конкретно ли търсим? — попита Лейк.

Блох не отговори; опитваше се да се съсредоточи.

Съзнанието ѝ поглъщаше всеки детайл и го сравняваше със спомена ѝ за него, за да открие онова, което беше ново и необичайно. Без да бърза, оглеждайки внимателно всичко, тя не забеляза нищо подозрително.

Жълтият бележник на Кейт беше върху барплота и от него беше откъснат един лист.

Същият, който Пясъчния човек беше използвал, за да напише бележката до Еди. Накрая тя се приближи до неоправеното легло. Леката пухена завивка беше отметната встрани, сякаш Кейт току-що се бе измъкнала изпод нея. Или е била измъкната.

Блох хвана завивката, която Лейк държеше да нарича юрган, и я просна върху леглото. Беше решила да го оправи. Струваше ѝ се глупаво, но Кейт беше педантична относно реда. Блох вдигна възглавницата, поднесе я до лицето си и я помириса. Нейното ухание. Не на парфюм, не на шампоан — миришеше на Кейт.

Блох познаваше тази миризма от единайсетгодишна. Тя преглътна да потисне онзи спазъм в гърлото, който заплашваше да избухне в задушаващ страх и болка от загубата. Дооправи леглото. Незначително действие, от което не следваше нищо, но то беше важно за нея. Защото би означавало нещо за Кейт.

Както се беше навела, за да приглади с ръце завивката, пръстите ѝ напипаха нещо твърдо. Десенът на плата представляваше сиви преплетени линии с жълти пръски. Беше трудно да се забележи нещо дребно отгоре, особено ако то беше от прозрачна пластмаса, но точно това откри Блох.

Беше тънко, с формата на конус. Предпазната капачка на игла от спринцовка.

— Погледни в кухненското чекмедже под кафемашината — каза Блох. — Там ще намериш найлонови пликчета за сандвичи. Донеси ми едно.

— Какво откри? — попита Лейк и се приближи.

— Пликчето! — повтори Блох.

Лейк разбра, че няма да изкопчи от нея нищо повече, докато не ѝ го донесе.