Съучастници

Накрая той заяви:

— Струва ми се, че нямаме избор.

В работата на Блох някоя и друга синина или охлузване бяха нещо нормално и тя си носеше лепенки и бинт в жабката на колата. Докато седеше в задръстването, превърза кокалчетата на двете си ръце. От раната на дясната ѝ ръка през марлята още се процеждаше кръв, но не беше нещо страшно. Засега щеше да издържи. Не беше свикнала да показва емоции, особено гняв. Това отнемаше по нещо от нея, но досега никога не се бе озовавала в ситуация, в която най-добрата ѝ приятелка да е изложена на реална опасност.

За Блох това беше непозната територия. Трябваше да запази самообладание, да държи мозъка си хладен, за да може да го използва.

Лейк ѝ махна от тротоара и се приближи към джипа, когато тя спря до бордюра и свали прозореца.

— Качвай се — каза Блох.

— Но ние сме почти до къщата. Това е улицата на семейство Нилсен.

— Първо трябва да идем на едно друго място.

Той се поколеба, но само за миг, после седна до нея и си закопча колана.

— Това, което ще ти кажа, си остава между нас — започна тя, като даде газ и джипът потегли.

— Ако ченгетата или федералните надушат нещо, ще знам, че е от теб. И тогава ще пострадаш. Ясна ли съм?

— Какво се е случило?

— Снощи Пясъчния човек е отвлякъл Кейт Брукс. Съдружничката на Еди и най-близката ми приятелка. Тази сутрин ни изпрати бележка, че ако жена му не получи оправдателна присъда, ще убие Кейт. Също и ако се обадим в полицията.

— О, господи, съжалявам. Къде живее твоята…

Стигнаха до сградата на Кейт за двайсет минути, през които и двамата мълчаха.

Но движенията на Лейк говореха много.

Той търкаше с длани кожената куриерска чанта в скута си, барабанеше с пръсти по нея, изопваше ремъците ѝ, разтриваше китките си, засмукваше въздух през стиснатите си зъби или подръпваше висулките на ушите си. Лейк беше кълбо от нерви, а днес това му личеше повече от всякога. И докато той го демонстрираше по всевъзможни начини, Блох просто шофираше. Извиваше шия, за да следи пътя, подаваше газ и въртеше волана.

Челюстите ѝ бяха стиснати и на врата ѝ изпъкваше една вена, но всичките ѝ страхове и тревоги бяха затворени в нея, както винаги досега. Клокочеха като пара в котел. А когато не издържаше повече, намираше върху какво да си излее гнева. И ако въпросното нещо се случеше човек, господ да му беше на помощ.

Когато Блох спря пред сградата, Лейк само кимна и я последва до етажа на Кейт. Входната ѝ врата беше заключена, но и по двете ключалки имаше следи от взлом.