Съучастници

Изпълнява се от многогласен хор без съпровод. Казва се „Пясъчно човече“.

Медии от цял свят се бяха събрали пред сградата на Наказателния съд. Видях ванове на Би Би Си, „Блумбърг“, „Франс 24“ и някои други новинарски канали, чиито имена дори не можех да разчета. Всички те се блъскаха с местните телевизионни мрежи за по-предна позиция. Пясъчния човек беше новината на деня и процесът срещу съпругата му бе привлякъл огромно медийно внимание.

С Хари влязохме през страничния вход — този, който ползваха прокурорите и служителите на съда.

Охраната ни познаваше добре и ни пропусна да минем без излишни усложнения.

Изкачихме се с асансьора до осмия етаж, където видяхме тълпа репортери, скупчени в коридора. Нямахме избор, освен да наведем глави и да си пробиваме път през стената от тела.

Хари бе успял някак си да се добере преди мен до съдебната зала — явно бе заобиколил през по-рехавата периферия на тълпата. Като ме видя, ме сграбчи за ръката и ме издърпа вътре миг преди квесторът да затвори вратата.

Влизал съм в много съдебни зали по време на много напрегнати процеси, но тук беше различно. Въздухът сякаш беше сгъстен и се дишаше трудно. Лявата ми ръка не преставаше да трепери. Побърквах се при мисълта за Кейт, може би вързана с въжета, скована от ужас и питаща се дали ще я спасим…

Усещах, че ми се гади и всеки момент ще повърна.

Години наред бях практикувал сам. Без секретарка, без служители, без съдружник. Защото понякога случаите ми бяха такива, че ме поставяха на мушката на опасни хора.

А не исках някой друг около мен да пострада от заблуден куршум. Най-близките ми бяха свикнали да се оглеждат през рамо. Това беше част от причината да се разделим с Кристин. Бях взел решение да пазя семейството си, като го държа настрани от онова, което върша. Не исках такъв живот за жена ми и детето ми. Но когато си дадох сметка, че съм направил погрешния избор и че трябва да си намеря спокойна адвокатска работа, беше твърде късно. Бях ги загубил и двете.

Тогава се появи Харпър.

Жената, в която се влюбих. Така и не успях да ѝ го кажа. Тя умря заради мен. Понеже се бях опитал да помогна някому. Все още се будех нощем, останал без дъх, плувнал в пот, след като бях сънувал, че тичам към къщата на Харпър и че тя е още жива.

Но знаех, че няма да стигна навреме.

А сега отново бях направил същите грешки. Заради мен Кейт се намираше в ръцете на един луд.

Зави ми се свят и протегнах ръка към една от пейките, за да се подпра.