Съучастници

Но когато разговарях с нея и тя ми каза, лице в лице, че не е убила никого, аз ѝ бях повярвал. Дълбоко в душата си знаех, че това е истина. Как се стигна дотук — да произнасям встъпителната си пледоария, а в съзнанието ми да бушуват съмнения относно невинността на моята клиентка? Бях направил грешка, като поех този случай. И сега, когато животът на Кейт бе заложен на карта, нямах избор. Трябваше да накарам това жури да ми повярва. Трябваше да спечеля делото. Не заради Кари.

— Няма да твърдя, че Кари Милър не е имала подозрения относно съпруга си.

Замълчах отново, за да ги оставя да осъзнаят думите ми. Някои от тях се размърдаха на местата си. Един-двама се наведоха напред.

— Но в кой момент подозренията се превръщат в законово задължение да уведомиш полицията за тях? Това е въпрос, който никога преди не е поставян пред съдебни заседатели. Нейният съпруг я е лъгал. И тя му е вярвала. Ако това е престъпление, можем да вкараме в затвора всички семейни мъже и жени в Ню Йорк. Кари Милър не е тук днес. Може да не се появи и до края на процеса.

От което нищо не следва, защото тя не е длъжна да доказва каквото и да било. Работата на прокуратурата е да докаже обвиненията си срещу нея. А като стана дума за доказване, тя няма никакви доказателства. Смятам, че съвсем скоро и вие ще се убедите в това.

Обърнах се и тръгнах към мястото си. Телефонът ми завибрира. Извадих го от джоба си с гръб към съдията и погледнах дисплея. Беше Блох.

— Народът призовава доктор Фарли Климптън — обяви Уайт.

Съдебният лекар.

Уайт смяташе да започне с картини на ужаса. Да покаже потресаващи снимки на жертвите. Някои от тези изображения щяха да останат запечатани в съзнанието на съдебните заседатели до края на живота им. А след като ужасът сковеше душите им, той щеше да насочи обвинителен пръст към Кари Милър и да им каже, че вината е нейна. Гледането на такива снимки е травмиращо изживяване, съдебните заседатели щяха да имат нужда да обвинят някого за душевните си страдания и подсъдимата беше идеалният обект за тази цел.

— Смени ме за една минута — казах на Хари и тръгнах към вратата.

Отговорих на повикването, когато бях вече в коридора.

— Какво откри? — попитах Блох.

— Близо сме. Даниъл Милър е познавал вътрешното разположение на къщата на Нилсен. Важно е да разберем какво го свързва с тях.

— Нужно е да действаме по-бързо. Трябва да я открием…

— Мислиш ли, че не съм наясно? Не знам какво бих направила, ако…

— Престани. Това няма да се случи. Няма да допуснем да се случи.