Съучастници

Аз се наведох към Хари и прошепнах:

Той погледна към съдебните заседатели.

Етел Горман извиваше носната си кърпичка с такава ярост, че ръцете ѝ трепереха. Ако се заслушах, почти сигурно щях да чуя скърцането на зъбите ѝ. Останалите изглеждаха като повечето хора, принудени да участват в такова дело. Половината гледаха надолу, като вдигаха глави само при абсолютна необходимост, но после веднага отново забождаха носове в пода. Другата половина притискаха длани към устите си, клатеха глави и облещваха очи при появата на всяко ново изображение.

— Човекът си знае работата, а? — прошепнах на Хари.

Той кимна. На масата пред него имаше купчина листчета със записки по показанията на съдебния лекар.

— Искаш ли да го поемеш ти? — попитах.

Хари се извърна към мен полуусмихнат. Това ми стигаше като отговор.

— Доктор Климптън — каза Уайт, — открихте ли някакви защитни рани по тялото на Стейси Нилсен?

— Нямаше такива — отговори той.

— За да уточним, докторе, имало ли е защитни рани по телата на останалите пет жертви — Маргарет Шарп, Лилиан Паркър, Пени Джоунс, Сузана Ейбрамс и съпруга на Стейси Нилсен? Някакви наранявания при опит за самоотбрана?

— Всичките ли жени жертви са нападнати с нож?

— И всичките ли са били упоени?

— Да, с инжекция в областта на шията.

— Имаше ли белези от убождания или одрасквания другаде по телата, които да сочат борба?

— От позициите на вашия доста обширен опит при работа с жертви на нападения с нож не е ли необичайна тази липса на защитни рани?

— Твърде необичайна.

— Отново, от позициите на вашия обширен опит бихте ли предложили някакво обяснение на този факт?

Той прочисти гърлото си и отпи от чашата с вода. Това беше издайническо.

Прокурор Уайт беше подготвил внимателно показанията на свидетеля. Беше го инструктирал. Притискал го беше дотам, докъдето е бил готов да поддаде. С последния си въпрос Уайт бе достигнал границата и аз виждах, че Климптън не е щастлив.

— Възможно е — започна Климптън — причината за липсата на защитни рани да е присъствието на трето лице, което е удържало жертвата по време на нападението.

Уайт се извърна към съдебните заседатели и бавно, с тържествуващ тон повтори отговора, след което каза:

— Благодаря ви, свободен сте.