Съучастници

В гърлото си беше издигнала нещо като бент, който не позволяваше на страха да прелее навън. Двете с Кейт бяха израснали заедно. Ако я изгубеше, светът ѝ щеше да рухне. Притисках телефона до ухото си. Наистина нямаше какво да ѝ кажа в този момент. Нищо, с което да я утеша.

И двамата не намирахме думи.

Надеждата ни за Кейт умря в електростатичната тишина.

Атмосферата в съдебната зала беше променена.

Съдия Стоукър имаше вид на човек, който е спукал гума на магистрала в проливен дъжд, и то в деня, когато съпругата му го е напуснала, а акциите му на борсата са се сринали.

Изглеждаше смачкан и объркан. Сякаш очакваше удара, който да го довърши. Бледата кожа около очите му от очилата в солариума изглеждаше по-бяла от обичайното, придавайки му вид на подплашена червена панда.

Застанал прав, Уайт подреждаше папките върху масата си и поглеждаше дискретно към съдебните заседатели. По-точно, към новия съдебен заседател. Клей Драйър бе настанен в ложата на журито на мястото на Етел, която в този момент пътуваше към къщи с обичайната омраза в душата, сто долара в портмонето, засищащ обяд в стомаха и никаква идея какво всъщност се е случило.

— Призовавам като свидетел професор Кал Джонсън — каза Уайт, като поизправи рамене.

Двамата с Хари бяхме обсъдили обаждането на Блох. Отначало той изглеждаше притеснен от това, което му бях предал от разговора ни. После поклати глава.

— Не е Кейт. Пясъчния човек има нужда от нея.

— Ами ако вече е мъртва, Хари?

— В такъв случай продължаваме да защитаваме клиентката ѝ.

Виж, в момента трябва да мислим, че Кейт е жива. И да се концентрираме върху задачата си тук и сега.

Кимнах, отпих глътка вода и се опитах да прогоня всякакви опасения за Кейт от съзнанието си. Отвън, пред входа, бях на ръба на полудяването. Можех само да се надявам, че Хари е прав. А ако беше жива, тя имаше нужда да победим.

Професор Кал Джонсън беше сериозен проблем за нас. Той щеше да представи единствените реални веществени доказателства, свързващи Кари Милър с убийствата.

На практика това беше козът на обвинението. Всеки от останалите свидетели беше някаква силна карта, но само в комбинация оформяха стрейт флаш. Ако успеехме да оборим един-двама, Уайт оставаше само с асото си.

Като се имаше предвид обаче, че ние нямахме нищо, асото му беше достатъчно, за да обере всичко на масата.

В делата за убийство веществените доказателства, подложени на лабораторен анализ, имат статута на Светото писание.