Съучастници

Но в действителност съпругите на серийните убийци никога нищо не подозират.

Което е обезпокоително на най-различни равнища.

Първо, потвърждава невероятната способност на тези убийци да скриват истинската си природа от всички, дори от най-близките си. Второ, кара хората да се чувстват несигурни. Ако е могло да се случи с тези жени, защо не и с мен, с вас? Колко добре познавате партньора си, брат си, баща си? Но обществото винаги е склонно да обвинява жената. Да твърди, че си е затваряла очите за истината.

И че при същите обстоятелства всеки на нейно място би се досетил.

Често пъти съдебните заседатели имат психологически бариери, които е невъзможно да бъдат преодолени. В конкретния случай от прокурора се искаше само да подхрани предубеждението им, че Кари Милър е знаела истината за съпруга си и че го е прикривала. А нейните тъй наречени подозрения само наливаха вода в мелницата на обвинението. Очертаваше се лесна победа дори за един посредствен прокурор.

Макар обвиненията срещу Кари Милър да изглеждаха много по-основателни, ако можеше да се докаже, че е знаела, че съпругът ѝ е убиец, това не беше истинската причина Пелтие да ѝ търси друг адвокат.

— Господин Пелтие, можехте да си спестите много време, ако просто бяхте честен с нас. Така или иначе щяхме да разберем, ако бяхме поели случая.

— Разбира се, но на този етап вече щеше да е късно. Щяхте да сте ангажирани с делото и да сте вписани в съдебните протоколи като защитник на обвиняемата.

— Нещо не разбирам — обади се Денис.

— От това, че прокуратурата разполага с някакви ваши стари документи, не следва, че не можете да представлявате Кари Милър.

— От факта, че документите са в прокуратурата, произтича една последица — каза Пелтие.

Аз веднага се досетих каква е тя.

— Не можете повече да сте неин адвокат. Изобщо не можете да бъдете адвокат по това дело.

Пелтие въздъхна дълбоко.

— Кари Милър ви е споделила подозренията си, че съпругът ѝ е сериен убиец. Което ви прави основен свидетел на обвинението.

Пелтие ни следваше с мерцедеса си, докато излизахме от Манхатън с кремавия гранд чероки на Блох.

Трафикът по обед не беше толкова натоварен и големият джип препускаше по асфалта. Хари седеше отпред до Блох, за да можем двамата с Кейт да спорим на задната седалка. След четиресет и пет минути се качихме на скоростното шосе, водещо до източния край на Лонг Айланд. Ниското ноемврийско слънце беше скрито зад облаци с цвят на ламарина. Застудяваше, но не беше чак за палто.