Съучастници

Бях минавал с кола през тази част на окръг Насау може би два пъти в живота си. Нито веднъж не бях спирал, за да се огледам наоколо. Ако снимате филм и ви трябва декор от разкошни имения, Олд Уестбъри е мястото. Това е един от най-богатите жилищни райони в Америка, с изключение може би на градчето Адъртън в Силициевата долина. Широки улици между два реда дървета, огромни къщи, построени много навътре от бордюра.

Кари Милър живееше в малък охраняван комплекс на Медоу Роуд. Пред портата се бяха скупчили може би двайсетина души.

Написаното на плакатите не беше много по-любезно. Блох наду клаксона и всички — репортери и протестиращи — се извърнаха да ни огледат. Закрих лице с ръка. Тълпата се дръпна встрани. Мерцедесът спря зад нас и крилата на портата започнаха да се разтварят.

При вида на Ото и колата му прожекторите на телевизионните камери светнаха, а скандиранията се усилиха. Физиономията му беше позната от досъдебните изслушвания и всички знаеха кого представлява. Тълпата се струпа около мерцедеса. Една от протестиращите — жена с дебел розов шал на врата — се изплю върху предното му стъкло. Той пусна чистачките и ни последва бавно през портата, като внимаваше да не блъсне някой репортер или протестиращ.

— Боже, как се живее така! — казах аз.

— Ото ми сподели, че Кари едва издържала. Имала стотици заплахи за убийство, а миналия месец получила писмо, подписано от всичките ѝ съседи, с настояване да се махне от там.

В комплекса имаше къщи с различни размери, макар на мен всичките да ми изглеждаха огромни. Хари погледна към една от тях с басейн отстрани и подсвирна възхитено. И все пак за някои от местните жители това беше бедната част на Олд Уестбъри. Защото наистина не беше кварталът на старите нюйоркски фамилии с техните палати сред паркове с високи огради — такива като Вандербилт, Фипс, Уитни, Дюпон и останалите, притежаващи повече пари, отколкото здрав разум.

Тези величествени дворци с по двайсетина спални сякаш бяха взети от английската провинция, едва ли не с вечно пияния лорд вътре, и грижовно пренесени в Олд Уестбъри. В сравнение с тях къщите от тази страна бяха скромни, но аз и такава никога не бих могъл да си позволя, дори да спечеля от лотарията.