Съучастници

Хари се наведе към мен и прошепна:

— Може би един-двама заседатели ще се усъмнят в госпожа Броудър. А може би не. Ти какво мислиш?

Хари заприбира бележниците и писалките си в кожената чанта, сякаш не ме бе чул.

— Какво мислиш, Хари?

— Ти пося съмнение. Повече от това не можем да направим.

Аз се приближих плътно до него, за да не ни чуе никой.

— Ще ти кажа какво мисля, Хари. Трябва да спечелим това дело заради Кейт. И аз ще направя всичко по силите си, за да стане така. Но от друга страна, клиентката ни бяга и се укрива, а по блузата ѝ е кръвта на жертвата.

Може би Честър Морис и Тереза Васкес са искали да се докарат пред прокурора, за да получат обещаното. Може и да са видели нещо, но аз лично не вярвам. Госпожа Броудър… е, там може би отбелязах някоя и друга точка, но по дяволите, Хари, тази жена казва истината. Даниъл и Кари Милър са били пред къщата на семейство Нилсен в нощта на убийството.

Той замръзна, стиснал в ръце кожената чанта. Очите му бяха затворени.

— Били са. И аз като теб повярвах на Кари.

А сега също съм разколебан. Не получихме пълната картина от нея, знам. Но също така знам, че нямаме избор. Трябва да спечелим това дело заради Кейт.

— В къщата е имало две малки деца… — казах аз, но не довърших мисълта си. Някои истини твърде трудно се изричат на глас.

— И какво предлагаш? Да се откажем? Да оставим Кейт в ръцете на Пясъчния човек, ако не е вече мъртва?

Исках да добавя още нещо, но видях Уайт да се приближава към нас с голям кафяв плик в ръка.

— Както ни бе наредено — каза той. — Това са телефонните разпечатки от подслушването. Никаква част от събраната информация няма да се използва в това наказателно производство.

Поех плика, счупих печата и извадих пет-шест разпечатки от телефонни разговори. Брой повиквания, номера, продължителност — всичко беше подредено в колони. Имаше защипани с кламер страници за моя телефон, както и по една за телефоните на Блох, Кейт и Хари. Определено ни бяха налазили бързо, но едва ли бяха открили нещо ценно.

Бях сигурен, че тези разпечатки ще са ни от полза.

Понеже знаех, че Уайт е разполагал с тях, но не ги е разкрил досега, значи в нито един от разговорите не беше открил нищо инкриминиращо. Разпечатката на позвъняванията от и до телефона на Ото беше дълга пет страници с посочени телефонни номера. Трябваше да отделя време и да проверя чии са номерата, но нямаше транскрипти на самите разговори. Уайт вече излизаше, когато го повиках и той се върна.