Съучастници

Трябва само да се наведа напред.

Време беше да приключваме.

— Госпожо Броудър, вие сте разговаряли с полицейски служител в деня след убийствата и сте му казали, че сте видели мъж и жена да стоят пред къщата предишната вечер, но той не е сметнал, че това има отношение по случая, понеже издирвали самотен извършител, нали? Пясъчния човек.

— Да, същото казах и на господин Уайт.

— На третия ден след убийството Полицейското управление на Ню Йорк и ФБР пуснаха в медиите снимка на Пясъчния човек и обявиха общонационално издирване.

— Мисля, че да. Не знам кога точно видях съобщението. Първо видях снимката му.

— Две седмици по-късно, след като голямото жури реши да повдигне обвинения срещу Кари Милър, нейната снимка заедно с тази на съпруга ѝ се появи на първата страница на „Ню Йорк Таймс“. И тогава отново се обадихте в полицията, нали?

— Но вие току-що казахте на съдебните заседатели, че сте ги разпознали. Да не искате да кажете, че не сте разпознали Даниъл Милър, виждайки снимката му по телевизията седемдесет и два часа след убийството през улицата срещу вас?

— Казаха ми, че търсят един човек.

— Но сте видели лицето му по новините и не сте уведомили полицията, нали?

— Мисля, че им казах. Не съм сигурна. Стори ми се, че не ги интересува особено да говорят с мен.

Поех си въздух и издишах бавно.

Време беше да изплета от отделните нишки въже за бесене. Жал ми беше за госпожа Броудър, но животът на Кейт бе заложен на карта. Нужна ми беше надежда.

— Госпожо Броудър, въпросната вечер от осветен апартамент през клони и листа вие сте зърнали за малко мъж и жена на отсрещния тротоар на тъмна улица на повече от двайсет метра разстояние. А когато седмици по-късно сте видели снимката на Кари и Даниъл Милър във вестника и по телевизията, вече сте знаели, че Даниъл Милър е идентифициран като убиеца на семейство Нилсен. И тогава сте събрали две и две, получили сте пет и сте съобщили на полицията, че семейство Милър са били на улицата въпросната вечер, не е ли така?

Тя заекна, спря се, пое си дъх и отговори:

— Не приемам думите ви.

Не ѝ дадох възможност да развие мисълта си. Нито пък Уайт би го направил на мое място. Ако навлезехме в подробности, нещата щяха да загрубеят още повече. В нашата професия човек никога не задава въпрос, на който не знае отговора, затова той стана и каза:

— Господин съдия, нямам допълнителни въпроси към свидетелката.