Съучастници

Когато се е ползвал, работниците са слизали вътре, а отгоре се е вкарвало превозното средство, като те са имали удобен достъп до шасито и частите около него във времената преди създаването на достатъчно мощни хидравлични крикове, които да повдигат тежките превозни средства.

Сега каналът беше покрит със стоманена плоча. Ако тя успееше някак си да я премести, щеше да излезе от там.

Чу шум, наподобяващ изпукване, изхрущяване. После нещото, произвело шума, издаде различен звук. Гугукане и плясък на гълъбови крила.

Беше птица. Само някаква глупава птица.

Кейт се спря да помисли. Трябваше да се махне от тук.

Само че нямаше представа как.

Тя седеше на пода в тъмното. Опитваше се да си поеме дъх. Не усещаше студа, макар да беше само по нощница. Без обувки, дори без чорапи. Стъпалата ѝ бяха станали толкова безчувствени от ледения под, че почти не ги усещаше.

И въпреки това се потеше.

Няколко часа се бе мъчила да отмести стоманената плоча. Но тя не помръдваше. Нямаше как да я повдигне от средата, защото това би означавало да поеме цялата ѝ тежест.

Вместо това бе отишла в края на канала и, облегната на стената, бе натискала плочата от едната ѝ страна. Но ръцете ѝ бяха безсилни срещу тежестта.

После се бе опитала да изпъне докрай лакти, да свие колене и да използва силата на краката си, за да повдигне тежестта.

Никакъв резултат, само дето китките толкова силно я заболяха, че се уплаши да не са счупени. Нищо не помагаше. Нито последователен натиск, нито кратки взривообразни напомпвания с мускулите на бедрата.

В един момент остра болка прониза ръката ѝ, тя извика сподавено и се срина на пода.

Когато майка ѝ почина, Кейт бе изпаднала в депресия. Никога преди не се бе чувствала толкова потисната. Родителите ѝ я бяха изучили, бяха ѝ платили колежа, после и правния факултет. По онова време майка ѝ криеше от нея, че е болна от рак. Не искаше дъщеря ѝ да пропилява годините си в тревоги и да се измъчва от наближаващия край. Освен това бе държала Кейт никога да не научи за избора, който е направила.

Здравната застраховка нямаше да покрие всичките ѝ сметки за лечение, затова трябваше да реши: да плати за следването на Кейт или за химиотерапията, която щеше да удължи живота ѝ. За майка ѝ това не беше труден избор. Нейният живот беше Кейт. Баща ѝ разбираше и подкрепяше решението на съпругата си. И всеки ден, когато Кейт практикуваше професията си на адвокат, тя изплащаше дълга си към своята майка.