Съучастници

Беше закътано, никой не му търсеше сметка колко шум вдига, кой влиза в него, какво внася и изнася. В тази част на квартала нямаше къщи и хора, само промишлени сгради и спедиторски фирми. След пет следобед улиците се изпразваха от коли и камиони до пет на следващата сутрин.

Той влезе и затвори вратата след себе си. Депото побираше четири автобуса и имаше четири канала. Върху първия, право напред, беше поставена стоманена плоча. Точно в средата ѝ имаше желязна количка с инструменти за допълнителна тежест. Сградата, в която се помещаваше депото, беше построена през 80-те години на XIX в.

, когато дървото все още било по-евтино от стоманата. Покривът беше от огромни кръстосани греди. Някои бяха паднали на земята. Дървото се разпадаше от само себе си. Най-вече от дясната страна, близо до двете ролетни врати в този край. Не беше изгнило, а проядено от дървояди.

Този специфичен вид дървояди, наричани бръмбари оплаквачи, бяха разрушили покрива. Той ги виждаше, особено нощем, като черни капчици дъжд, които се стичаха по старите дъбови греди.

Бяха хиляди.

Приближи се до покрития канал. Почука върху стоманената плоча с върха на ботуша си.

Чуваше я там долу. Задъхана от страх. И още нещо. Краката ѝ, които се движеха.

Беше успяла да се освободи от стола. Друго не бе и очаквал от нея.

Пясъчния човек извади от чантата си бутилка вода, сандвич с шунка и няколко десертни блокчета. Сигурно беше изгладняла. И жадна.

Той удебели гласа си, свали го с една октава. Това му помагаше. Хората реагираха на заповедническия тон.

— Ще ти дам малко храна и вода. Ако се опиташ да излезеш, ще ти причиня болка. Разбираш ли, Кейт?

След кратка пауза чу гласа ѝ. Като някакво странно ехо, изкривено от бетонните стени на канала.

Беше оставил пролука между ръба на плочата и стената на канала. Миниатюрна пролука, може би три-четири милиметра, колкото да влиза въздух. Но не и жертвата долу да промуши дори кутрето си през нея. Най-напред трябваше да премести количката. Стъпи върху плочата и с известно усилие я избута встрани.

Тръгнеше ли веднъж, вървеше лесно, но трудното бе, докато я приведеше в движение. Всяко от четирите колела издаваше при въртенето си своя мелодия от жално стържещи звуци.

На земята лежеше дълъг железен лост с кука в единия край. Той го вдигна, промуши сплескания край в процепа и започна да го клати напред-назад. Щом процепът се разшири достатъчно, вкара лоста по-навътре и напъна с все сили, като използваше стената за опора.