Съучастници

А войник, който не би се поколебал да отнеме човешки живот на бойното поле, може да припадне при вида на разкървавеното коляно на детето си. Хората не просто сменят дрехите си за всеки от двата си живота, те променят и личността си. Ситуацията и средата спомагат за това превъплъщаване.

За малцината, които не са като нас — онези хищници, които без угризения или съжаление считат останалите хора за плячка — трансформацията би могла да бъде още по-драстична.

Този човек — един от тези малцина — смъкваше външната си кожа на звяр от някакъв кошмар и се преобразяваше за пред света.

Когато отново се превъплъщаваше в звяра, мислеше за себе си само като такъв. И беше дал име на тази своя версия. Носеше го с гордост, насаждаше с него страх у околните и упражняваше власт над тях.

Името му беше Пясъчния човек.

От години той успяваше да остане незабелязан от ФБР и Нюйоркското полицейско управление.

Но повече не можеше да се крие.

Сега имаше цел. Мисия, която не биваше да проваля.

Ниското червеникаво слънце се спускаше над плачещия за ремонт покрив на „Грейдис Ин“, когато Пясъчния човек спря на паркинга. Тази част на Куинс беше в близост до летище „Кенеди“, така че на практика представляваше цял град от евтини хотели. А „Грейдис Ин“ беше дори по-евтин от останалите и онова, което предлагаше, съответстваше на цената му. Знаеше се, че е бил разкошна частна резиденция до Черния петък през 1929 г., когато собствениците му изгубили цялото си състояние с рухването на Нюйоркската фондова борса, довело до Голямата депресия.

Ако се съдеше по вида на сградата, Голямата депресия още не беше отминала. Клиентелата на хотела се състоеше най-вече от отчаяни или разорени хора.

Парите не бяха проблем за Пясъчния човек.

Охранителните камери обаче бяха.

Петдесет години „Грейдис Ин“ се бе ползвал с добра репутация, но времето и липсата на поддръжка постепенно го бяха превърнали в развалина. Съдебните власти в Ню Йорк бяха ползвали услугите му няколко години по време на процеси, наемайки стаи за журито, за да бъде държано в изолация.

Това бе продължило до момента, в който серийният убиец Джошуа Кейн, самият той избран за съдебен заседател, бе извършил убийство в него. Сега единствените му гости бяха онези, които не можеха да си позволят стая в „Холидей Ин“ и или не знаеха, или пет пари не даваха за кървавата му история.

На малкия паркинг с двайсетина места имаше още две коли.