Съучастници

Който и да е бил, след като е продал снимката, я е споделил с групата на участъка в Инстаграм. А тази група я е споделила с друга група. Така че, ако се стигне до вътрешно разследване на това кой е продал снимката на „Поуст“, ще се окаже, че всеки полицай в града я има на телефона си.

— Ченге за ченгето е брат — казах аз, като поклатих глава.

— Невинаги — отвърна Лейк.

Исках да го попитам какво има предвид, но телефонът на Блох издаде остър звук — сигнал за получен нов есемес.

Тя го отвори и на дисплея се появи снимка.

Хастарът на раницата беше от жълт плат. Петната от кръв бяха станали тъмночервени. На дъното имаше мъжка глава. С извадени очи. Очните орбити бяха запълнени с окървавен пясък. Устата също. Лицето беше покрито с черни точки, които отначало ми заприличаха на пръски кръв. Блох увеличи с два пръста изображението. Не бяха от кръв.

— Буболечки — предположих аз.

— Не точно — каза Лейк. — Това са твърдокрили насекоми. Малки бръмбари. Може ли да погледна отблизо?

Блох повдигна вежди, но подаде телефона към задната седалка.

И двамата се обърнахме да го видим как разглежда снимката, като ту увеличаваше, ту свиваше изображението.

— Бих казал, че са около сантиметър на дължина, може би и по-малки. С жълти космици. Много характерни. Това обяснява защо им се е сторило, че раницата цъка.

— Какви са тези насекоми? — попитах аз.

Той върна телефона на Блох и се облегна назад.

— Издават силен звук, подобен на цъкане. Когато са много на едно място, звучат като настолен часовник или механичен таймер.

Дълги години хората не са знаели, че бръмбарите са източник на звука. Мислели са, че пука дървото, в което са се заселили. Но сега знаем, че те издават този звук в определен период от годината. Обичат старите къщи с дървени конструкции и гредореди. Чуват се нощем, когато хората са си легнали и къщата е притихнала. Казват, че дължат името си на ирландските заупокойни бдения. Ирландците имат този обичай три дни при мъртвеца да има човек. През цялото време, на смени. Тогава се чува и цъкането, по време на бдението.

— Бръмбари оплаквачи — каза Блох. — Ти знаеш много за насекомите.

— Така им викат ирландците. Иначе са вид дървояди. Когато човек е прекарал много време в издирване на серийни убийци, научава това-онова. Тези насекоми не се хранят с трупове. Пясъчния човек ги е сложил в раницата нарочно, за да бъдат намерени.

— Но защо? — попитах.

— Като предупреждение — отвърна Лейк. — Този звук вещае смърт.

Известно време мълчахме.