Съучастници

Паркингът беше местопрестъпление и дори репутацията на Блох не бе в състояние да повлияе на полицаите, застанали на пост пред рампата.

Един от тях посегна към радиостанцията си, каза нещо по нея, после се качи на колата и я премести на заден ход. Другият направи същото, освобождавайки пътя на сив седан, който зави от улицата надолу по рампата и мина през бариерата, която беше блокирана във вдигнато положение. Не виждах шофьора, но единият от мъжете на задната седалка беше Бил Сунг. Веднага щом колата мина между двете патрулки, те отново запречиха входа.

— Този на задната седалка беше Сунг — каза Лейк.

— Да влезем вътре — предложих аз.

Блох паркира малко по-нататък на улицата и тримата тръгнахме обратно към сградата. Входът беше двукрила стъклена врата. Отстрани имаше домофонна уредба с клавиатура и табелка с указания.

— Кой номер е апартаментът на Дилейни? — попитах аз.

— Хиляда и единайсет — отвърна Лейк.

Когато от ФБР получат известие, че техен агент е изчезнал, се извършват няколко задължителни проверки.

Мобилен телефон. Жилище. Свидетели.

Тази вечер в апартамента на Дилейни трябваше да е пристигнал екип. След като са го намерили празен, те сигурно бяха разпитали съседите — кога за последно са я виждали и дали са забелязали нещо подозрително.

Набрах на клавиатурата номер 1012. Последва сигнал за позвъняване и веднага след това мъжки глас каза:

— Тук е ФБР, говорихме с вас преди малко. Бихте ли натиснали бутона, за да влезем, ако обичате?

Чу се бръмченето на автоматичната брава.

Блох бутна входната врата. Взехме асансьора, за да слезем две нива надолу, до паркинга. Всички подземни паркинги си приличат. Голи стоманени колони и луминесцентни лампи. Жълта и бяла маркировка по специално обработените бетонни подове със задължителната локвичка вода под някой теч, който никога не престава да капе. И миризмата на изгоряло моторно масло и стари отпадъци.

Около колата на Дилейни се бяха струпали криминалисти в сини предпазни костюми за работа с опасни вещества.

На 6-7 метра встрани беше застанал Бил Сунг, заобиколен от още няколко агенти. Всичките мъже. Всичките в едни и същи костюми, черни или тъмносини. И с еднакви прически с изключение на един, който си беше обръснал главата.

Надявах се да не ни забележат и да се приближим до колата на Дилейни, за да я огледаме по-добре. Отчасти защото исках да видя дали Пясъчния човек не е оставил и други предупреждения, но най-вече за да проверя за кръв по седалките и таблото.