Съучастници

На стената вляво, високо горе, имаше охранителна камера. Някой, който застане под нея със залепен за тухлите гръб, би могъл да се изкачи и да излезе навън, без камерата да го хване. Но не и със заложник, независимо в съзнание или не.

— Това не ми харесва — промърморих аз.

Блох не ме чу или се престори, че не ме чува, но нямаше значение. Тя включи джобно фенерче и заоглежда паркинга. Тръгнах след нея. Почти всички паркоместа бяха заети. Имаше около четиресет коли, ако не и петдесет.

— Сигурен съм, че са проверили паркинга — казах.

— Направили са бърз оглед, нищо повече — отвърна Блох.

Докато Лейк и Сунг спореха, двамата с Блох обиколихме навсякъде. Погледите ни следяха лъча на фенерчето в тъмните пролуки между и зад паркираните коли, където не проникваше светлина от луминесцентните лампи. Пространството беше изпълнено с миризма на моторно масло, бензин и влага.

Нищо не се набиваше в очи. Блох осветяваше всички пространства между колите, но не се застояваше дълго на едно място. Спря до двайсетгодишно порше и огледа вътрешността му, после мина нататък.

Приключихме с едната редица коли, пресякохме пътеката и тръгнахме покрай другата. Блох се приближи до колата, паркирана срещу тази на Дилейни. Беше стар модел „Тойота“ пикап с брезент върху каросерията.

— Би ли ми казала все пак какво търсим? — попитах я аз.

— Стара кола без аларма — отговори тя, после изведнъж се спря и вдигна ръка за тишина. — Чу ли това?

Заслушах се, но чувах само равномерното капане от тръбите. Тук то бе по-отчетливо. Погледнах нагоре, опитвайки се да установя източника, но беше невъзможно да се каже.

— Не виждам как е изкарал Дилейни от тук — казах аз.

— Мисля, че агентът беше наполовина прав — отвърна Блох.

— Какво значи наполовина?

— Пясъчния човек е вървял, притиснат до стената, изкачил се е по рампата и е излязъл пеша на улицата. Но Дилейни…

— По дяволите! Мислиш, че е още тук?

Блох се наведе и освети пространството под пикапа.

— Лейк! Сунг! — викна тя. — Идвайте насам!

Коленичих. Под пикапа се беше образувала тъмна локва, която се оттичаше на тънка струйка в канала на пода.

Течността капеше от задната част. Не миришеше на моторно масло.

Когато се изправих на крака, Блох вече беше отметнала брезента на каросерията. Върху стоманеното дъно лежеше Пейдж Дилейни.

Срещал бях много болка през живота си. Знаех на какво е способен един злодей, но гледката на моя приятелка, осакатена по този начин, ме накара да се сгърча от ужас. Затворих очи и извърнах глава встрани.