Съучастници

Приближих се до Рей, който имаше количка за хотдог пред Съдебната палата и ми правеше отстъпки и безплатна реклама, откакто изкарах племенника му от ареста.

— Три хотдога с мръсна вода, Рей — казах аз и му подадох една петдесетачка.

Някои улични продавачи запичат кренвиршите си на скара. Най-добрите се поддържат топли в малка вана от неръждаема стомана, пълна с нещо, което прилича на вода от реката, но всъщност е отвара от кимион, люти чушки, лук и един господ знае какво още.

— Не искам хотдог — обади се Кейт.

— Това ни е обядът. Имаме страшно много работа за вършене. Повярвай ми, нужна ти е храна.

Рей ни приготви три хотдога. С горчица, кетчуп и лук за Хари. Само с горчица за Кейт и за мен. Взехме си и по една газирана напитка, намерихме пейка по средата на Фоули Скуеър и седнахме да наблюдаваме минувачите. Докато дъвчехме и отпивахме от кенчетата, аз им разправих какво ми е споделил Сунг, после позвъних на Блох, за да проверя дали е добре. Тя отговори веднага.

— Тук възникна нещо. Трябваш ми. Залови ли вече Пясъчния човек?

— Ако щеш вярвай, но точно в този момент ми е пред очите — каза Блох.

— Не я е нападнал в жилището ѝ, защото не е могъл да влезе — каза Блох.

Тя отвори вратата и огледа ключалките отвътре. По метала имаше драскотини, но не можеше да се каже дали са от опит за проникване с взлом или от непохватен наемател.

— Не по-малко трудно е обаче да сграбчиш някого на улицата и да го завлечеш в тъмен пасаж, без да те видят и чуят — добави тя.

— Той не би го направил. Предполагам, че я е убедил да отиде там с него — отвърна Лейк.

— Глупости. Нито една жена в Ню Йорк не би влязла в тъмен пасаж с непознат.

— Има нещо, което би я подмамило да влезе. Свидетелите не са чули писъци или шум от борба, но са чули…

— Котки — каза Блох.

Двамата се спогледаха и дълго не отместиха погледи един от друг. Но очите им бяха безизразни. Съзнанието им беше някъде другаде, наелектризирано от усещането за пробив.

Лейк пристъпи към кухненския кът, наведе се и вдигна от пода една от котешките панички. Червената, на която отстрани пишеше „Пучи“. Другата — синя — беше надписана „Тропчо“.

— Съседката от горния етаж е прибрала котката. Така пише в преписката по делото. Но е имало повече от една… — каза Лейк.