Съучастници

Другата сграда беше много по-малка, приблизително със същия размер като тази, в която се намираха сега.

Последният етаж изглеждаше идеален за целта. Мансарда с голям прозорец, разположен почти директно срещу този тук. Може би съвсем леко по-високо, с добра видимост към апартамента на Лилиан Паркър. И там, застанал на прозореца, Блох видя мъж, който ги гледаше.

Телефонът ѝ иззвъня.

— Онзи отсреща не гледа ли към нас? — попита Лейк.

— Тереза Васкес живее в съседния апартамент до този. Сигурно има същата гледка — каза Блох.

Ако някой искаше да държи Тереза под око, наблюдателната позиция, използвана за жилището на Лилиан Паркър, би свършила работа и за нейното.

Търсеше я Еди. Тя отговори.

— Тук възникна нещо. Трябваш ми. Залови ли вече Пясъчния човек? — попита той.

— Не, не може да бъде — промърмори Лейк, като гледаше втренчено човека в мансардата отсреща.

Беше далече и чертите му не можеха да се различат. Бял мъж в тъмни дрехи.

Държеше нещо черно пред лицето си. Нещо, което хвърляше отблясъци от светлината.

— Ако щеш вярвай, но точно в този момент е пред очите ми — каза Блох, без да откъсва поглед от мъжа на прозореца.

Лейк пристъпи напред и почти залепи лице до стъклото. От дъха му то се изпоти.

Мъжът отсреща свали бинокъла.

Той свали компактния бинокъл, примигна и отново го вдигна пред очите си.

Гейбриъл Лейк беше в жилището на Лилиан Паркър заедно с детективката Мелиса Блох. Фоторепортерът на „Ню Йорк Поуст“ ги беше заснел предишната вечер на излизане от сградата на Дилейни в компанията на Еди Флин.

Нямаше нищо притеснително обаче. Той насочи вниманието си към съседния апартамент, този на Тереза Васкес. Тереза беше на двайсет и няколко години и работеше, когато можеше да си намери работа. Например на непълно работно време в Нюйоркската обществена библиотека в събота и неделя. През останалите дни пържеше пилета в „Попай“.

Тази сутрин бе излязла от апартамента си, придружавана от двама агенти на ФБР, за да си купи провизии и сутрешния вестник, след което се бе прибрала.

Това му беше от полза, защото му бе дало възможност да наблюдава охраната ѝ. Имаше двама агенти в кола, паркирана на улицата пред сградата ѝ. Те я поеха на входната врата от двамата, които я придружиха до там от жилището ѝ. Агентите в колата бяха между трийсет и четиресетгодишни, небрежно облечени с джинси и черни худита. Двамата пред жилището ѝ бяха в костюми. Единият беше по-млад и тъмнокос, другият — прошарен ветеран.

Това беше блага мисия за охраняващ екип.