Съучастници

От джоба на панталона си извади синя предпазна маска и бейзболна шапка и си ги сложи. Свали ръкавиците си и ги пъхна в джоба. Пресегна се и разхлаби дръжката на касапския нож, пристегната с ремък за долната част на гърба му. Можеше да му потрябва спешно. Пистолетът беше в кобура под мишницата му.

Когато излезе от пасажа, той се огледа на всички страни, но не забеляза преследвачи. Чуваха се обаче полицейски сирени. Ченгетата щяха да пристигнат всеки момент.

Ванът му тъй или иначе беше паркиран на няколко преки южно от тук, така че беше разумно да се добере до него, преди кварталът да се е задръстил от полиция.

Зачака на пешеходната пътека до жена в памучна рокля, която буташе светлосиня бебешка количка. Бебето, завито със синьо одеялце, едва ли имаше повече от няколко месеца. Беше будно и си гукаше тихо. За синьото му лигавниче беше защипан жълт биберон. Пълничко бебе с розови бузки и зачатъци на златни къдрици. Когато яркосините му очи се спряха на него, то му се ухили с беззъбата си уста. Усмивката му беше ведра като изгрева на слънцето.

— Очарователен е — каза Пясъчния човек.

— Благодаря — отвърна майката.

Беше ниска, с вълниста руса коса, слънчеви очила и тежка раница на гърба.

Хората, които отскоро са родители, често нарамват цялата си покъщнина, когато се решат да изведат бебетата си на разходка, помисли си той.

— На колко месеца е? — попита.

— Моят Джош е на четири.

Майката изглеждаше уморена, колкото и да се опитваше да го прикрие зад марковите си тъмни очила. Влачеше краката си, маратонките ѝ скърцаха по мазния бетон на тротоара.

— На тази възраст могат да са доста трудни за гледане — каза Пясъчния човек.

Тя само се извърна и кимна усмихнато. Макар да се държеше изключително кавалерски с нея и да не ѝ даваше никакви поводи за страх, Пясъчния човек виждаше, че жената се бои от него. Дланите ѝ бяха на дръжката на количката с леко повдигнати пръсти и едва забележимо трепереха.

Отсреща през улицата, на около четиресет метра вдясно от пешеходната пътека, Лейк, Блох и двамата федерални агенти излязоха иззад ъгъла и застанаха на място, закрили очите си с длани срещу слънцето, да се оглеждат за избягалия Пясъчен човек.

Той нахлузи бейзболната си шапка ниско над очите. Щеше да прекоси улицата, да свие вляво и да напусне района.