Съучастници

Но беше и възможност, от която щеше да се възползва. Ясната му мисъл и способността му да се адаптира го бяха запазили жив и неуловим толкова дълго време.

Фоайето на сградата беше празно и той излезе тичешком на улицата, където сви рязко наляво. От преследвачите му нямаше и помен. Малко преди да стигне до първата пряка, забави ход. Някъде зад себе си чу клаксон на автомобил и свирене на гуми по асфалта. Един магазин за конфекция вдясно от него имаше извита витрина и като се дръпна леко встрани, можеше да вижда улицата зад себе си и пряката вляво.

Лейк и Блох, придружавани от двамата агенти на ФБР по джинси и якета, стигнаха до входа на сградата.

Пясъчния човек зави зад ъгъла и се спусна да заобиколи на бегом карето. Беше излязъл от източната страна, премина покрай южната и когато стигна до края на западната, не забави ход. Затича се още по-бързо и прекоси улицата към жилището на Лилиан Паркър. Завари вратата отключена и успя да се шмугне вътре и да се изкачи незабелязано по стълбите. Когато стигна до седмия етаж, извади швейцарския пистолет със заглушител от кобура под мишницата си и почука по вратата на Тереза Васкес.

Дръпна се встрани, като не изпускаше от поглед шпионката. Във вдлъбнатата леща се пречупваше лъч светлина, несъмнено от прозореца на жилището.

Издиша въздуха от дробовете си.

Без да влиза в полезрението на шпионката, той протегна дясната си ръка, стиснала под ъгъл пистолета, насочи дулото към центъра на вратата и дръпна спусъка. После отново и отново в бърза последователност, докато не изпразни пълнителя.

Евтината дървена врата се откъсна от пантите и падна върху трупа на пода. Беше на единия от агентите — нахакания младок с костюма. От сивокосия му колега нямаше и следа. Откри Тереза Васкес, свита в ъгъла от другата страна на леглото, затиснала устата си с ръце, за да заглуши писъците си.

Пясъчния човек я простреля с четири куршума, после се обърна, излезе безшумно в коридора и стигна до прозореца, който извеждаше на противопожарната стълба.

След две минути ботушите му затропаха по пасажа, където бе убил Лилиан Паркър. Свали якето си и го обърна наопаки. Вътрешното лице беше жълто — не му беше по вкуса, но във всеки случай, не съответстваше на описанието му, което Лейк и Блох положително бяха дали на агентите.