Съучастници

Колкото и да го объркваше човешкото поведение понякога, му се струваше, че го разбира. Беше нещо, върху което самият той трябваше да се потруди, защото често реагираше по начин, който смущаваше близките му. Трябваше например да се преструва на опечален, когато баба му и дядо му починаха. Трудно му беше да заплаче. Откри, че ако загребе под ноктите си малко сапун в банята и после го втрие в ъгълчетата на клепачите си, може да накара очите си да сълзят. Лютеше му, но това беше за предпочитане пред неодобрителния родителски поглед.

Полагаше големи усилия да научи в какво се изразява така нареченото нормално поведение, което се очакваше от него, но това на свой ред му даваше предимства. Изучавайки човешките емоции, начина, по който хората реагираха на определени ситуации, той бе установил, че е в състояние да предвиди реакциите им.

Не разбра обаче защо майката пусна дръжката на количката.

Видя ръцете ѝ във въздуха да посягат към бебето. В същия миг, неочаквано за него, тя го блъсна с хълбок, нарушавайки равновесието му.

Вдигна бебето Джош на ръце, изпищя с всичка сила и побягна към отсрещния тротоар.

Блох и Лейк вече бяха пресекли улицата и се бяха изгубили в тълпата. Той притича до тротоара, заобиколи от разстояние майката и продължи по улицата с бърза крачка.

Свидетелката беше мъртва.

Кари беше с една крачка по-близо до свободата.

Погледна телефона си — имаше десетина известия. Беше го програмирал да му сигнализира всеки път, когато в пресата се появеше нещо за Кари. Прегледа внимателно всички материали, навсякъде ставаше дума за едно и също.

Медиите съобщаваха, че Кари е изчезнала, нарушавайки мярката си за неотклонение, и че е издадена заповед за арестуването ѝ. А съдията беше разпоредил процесът да започне в нейно отсъствие.

Пръстите му стискаха толкова силно телефона, че дисплеят се пропука. Той го захвърли в близкото кошче за боклук.

Къде, по дяволите, се намираше Кари?

Сигурно беше избягала. Напрежението ѝ бе дошло в повече. Нищо, той щеше да я открие, когато всичко това приключеше.

И тогава щяха да са отново заедно. Тогава щеше да започне техният нов живот.

Трябваше да се погрижи съдът да я оправдае, дори тя да не присъстваше на процеса.

И точно в този момент той се сети как може да стане това.

Никой не можеше да каже със сигурност каква порода е Кларънс. Хари го бе осиновил от улицата или Кларънс бе осиновил Хари — едно от двете. Не беше едро куче, но в него имаше нещо от лабрадор, както и от други породи.