Съучастници

Това е единствената причина да не ни каже истината.

Блох беше пестелива на думи и с това настройваше някои хора срещу себе си. Което не беше справедливо. Ако трябваше да вляза в ада, първият човек, когото бих желал да имам до себе си, беше тя. Такова приятелство не се купува с пари. Нейният хъс можеше да се сравнява само с бързия ѝ ум. Аз знаех причината, поради която Лейк ни е излъгал, но и Блох стигна до същия извод почти мигновено.

— Той не иска да залови Пясъчния човек — заявих аз. — А да го убие.

— Ако го открием, ще се погрижа това да не се случи — обеща тя, което ми стигаше.

— Мини покрай Кейт, преди да се прибереш — помолих я аз. — Днес ни прецакаха в съда. Тя трябва да знае, че ако нещата продължат да се влошават, вината не е нейна. Вкъщи си е, работи.

Блох стана и тръгна към вратата.

— Бъди внимателна с нея, не ѝ е леко сега. На всичкото отгоре мисли, че съседът ѝ, който е пълен задник…

Спрях се, когато забелязах, че чертите на Блох се изопнаха. Не трябваше да ѝ казвам.

— Какво е направил въпросният задник?

— Тя смята, че ѝ е откраднал телевизора.

Блох излезе, без да каже дума повече. Ледена тръпка премина по тялото ми. Не исках да съм на мястото на съседа на Кейт. Дълго време останах на стола си, потънал в мисли. Така ме завари Хари, който бе дошъл да ме попита дали искам да изляза с него и Кларънс на разходка, за да си проветря мозъка.

Сега вдигнах поглед към нощното небе между двата реда високи сгради. Хари и Кларънс вървяха зад мен.

— Надявам се Лейк да е толкова добър, колкото Блох мисли, че е — казах.

— И аз се надявам — отвърна Хари. — Но имам чувството, че колкото и да е добър, Даниъл Милър винаги ще е една крачка пред нас. Той е адски умен. Струва ми се по-хитър от всеки убиец, на когото сме се натъквали досега.

— Може би, но дали е по-умен от Лейк и Блох, взети заедно? Не знам, не бих се обзаложил, но предпочитам да имаме още един чифт крака, докато гоним Кари Милър.

— Някакви новини от Пелтие?

— Търси я, или поне така каза снощи по телефона.

— Тя невинаги е била богата — каза Хари.

Стигнахме до парка и Кларънс замаха с опашка. Беше късно за разходка в тази част на града, но Хари не се страхуваше. В последно време носеше оръжие за самозащита. Ню Йорк, както и цяла Америка бяха настръхнали. Сякаш имахме две Америки с ясно очертани фронтови линии.