Съучастници

Преподаваше испански в местното читалище, работеше на половин ден като касиерка в близкия минимаркет, а през свободното си време посещаваше местния фитнес център. Редуваше пилатес с йога и кънтри танци.

Любимка на децата в квартала, госпожа Броудър винаги беше първата им спирка на Хелоуин, защото раздаваше най-хубавите сладкиши. Тя никога не бягаше от въпросите им, когато видеха татуирания номер на ръката ѝ. Беше избледнял и някак малък, защото го бе получила, когато е била, кажи-речи, на тяхната възраст. Спомените от детството ѝ в Полша бяха все така живи в съзнанието ѝ.

Госпожа Броудър си бе седяла една вечер в жилището срещу къщата на семейство Нилсен, когато в късните часове видяла мъж и жена да минават по тротоара. В това нямало нищо необичайно. Но когато същата двойка минала отново, госпожа Броудър поставила на пауза филма с Арнолд Шварценегер и се приближила до прозореца. Този път мъжът и жената се спрели пред къщата на семейство Нилсен и останали известно време така, загледани в нея. Впоследствие госпожа Броудър бе казала на полицията, че двамата прекарали там десетина минути.

Сякаш изучавали къщата. В един момент мъжът се обърнал и изгледал госпожа Броудър. Тя усетила как по тялото ѝ преминала ледена тръпка. Нещо вътре в нея я предупреждавало да внимава с него. Била се изправяла лице в лице със злото, особено като малко момиче. Същото чувство я обзело и сега и инстинктивно се отдръпнала от прозореца.

След убийствата тя бе разказала на полицията за мъжа и жената, но ченгетата не проявили особен интерес.

Не търсели двама души. Само един мъж. Нещата се променили, когато ФБР и полицията идентифицирали Даниъл Милър като Пясъчния човек. От полицейското управление се свързали с госпожа Броудър и я попитали дали мъжът и жената, които видяла, били Даниъл и Кари Милър. Тя отговорила, че приличат на тях.

А сега Блох беше застанала пред къщата на семейство Нилсен и гледаше към апартамента на третия етаж в отсрещната сграда, който принадлежеше на госпожа Броудър.

— Смяташ ли, че би могла да разпознае някого от това разстояние? — попита Лейк.

— Не съм сигурна — каза Блох.

Тя остана загледана в прозореца, опитвайки се да пресметне колко отдалечена е била госпожа Броудър от случващото се. Беше ѝ трудно да се съсредоточи. Едва се сдържаше да не се метне на колата и да отпраши. Да търси. Да обикаля из улиците, докато открие Кейт. Това би било напълно безсмислено, но поне щеше да прави нещо. Да се движи.

Пое си дълбоко дъх. Трябваше да помисли.