Съучастници

Блох прекоси всекидневната и стигна до голямата кухня; вниманието ѝ привлече задната врата. Беше от масивен дъб с две тежки резета. Едно отгоре, което се захващаше за тавана, и едно отдолу, което влизаше в пода. Дори да бе провъртял патрона на бравата, Пясъчния човек не би могъл да преодолее тези две препятствия. Блох отвори задната врата и се озова в тесен покрит пасаж. Кофите за боклук бяха подредени под плексигласов навес. От дясната страна имаше тухлена стена; пасажът завиваше наляво и извеждаше на улицата. По ключалката на задната врата нямаше следи от взлом.

Пясъчния човек бе проникнал в къщата през главния вход. В останалите помещения на първия етаж нямаше нищо друго интересно и Блох последва Лейк нагоре по стълбите.

На втория етаж имаше стая за игри, баня и голямо ателие. Като архитект, Стейси бе работила най-вече от вкъщи. На третия етаж имаше още една баня, семейна спалня и две детски стаи една срещу друга. Двамата се насочиха към спалнята в дъното на коридора.

Голямото легло си беше на мястото.

В центъра на матрака имаше огромно петно. Беше с овална форма, странно наподобяваща корема на гигантски черен паяк.

Блох отиде до прозореца и погледна навън. От мястото ѝ се виждаше вътрешността на малкото жилище на госпожа Броудър. Тя извади айпада от раницата си, включи го и прегледа набързо кадрите от убийството на семейство Нилсен, като търсеше конкретно снимки на жертвите, така както ги е открила полицията.

Не е лесно да гледаш лица на мъртъвци. Но взирането в лицата на жертвите на насилствена смърт е нещо различно.

За Блох това не беше ново преживяване. Тя бе обучена да се абстрахира от ужаса, за да вижда детайлите и уликите. Всяко убийство разказваше история.

След като бе упоил децата, той бе издърпал леката завивка до брадичките им. Полицаите ги бяха открили със затворени очи и първоначално ги бяха взели за мъртви. Поне така си бе помислил първият, пристигнал на местопрестъплението — младежът, който по-късно се беше самоубил. Когато момиченцето се събудило и тръгнало със залитане към спалнята на родителите си, заварило там полицай, вперил поглед в майка му и баща му, които лежали окървавени.

И двете деца не били на себе си от шока.

Тобаяс имаше огнестрелна рана отляво на носа. Изходната рана беше на темето му, което показваше, че е бил застрелял в легнало положение, а стрелецът е бил наведен над него. По тялото на Стейси имаше множество прободни рани. Според съдебния лекар всяка от тях би могла да предизвика смърт за броени секунди.