Съучастници

Където беше скривалището на Пясъчния човек, там се намираше и Кейт сега. Нужно ѝ беше фокусиране, а не движение. Огледа се наоколо, видя най-близката улична лампа, направи снимки с камерата на телефона си и ги изпрати на Еди — за всеки случай. Той можеше да извлече много нещо от нищо и би било по-добре да има поне няколко снимки от улицата.

— Да огледаме вътре — предложи Лейк и извади от джоба си връзка ключове.

— Откъде имаш ключове за къщата на Нилсен? — попита Блох.

— Нямам, това са си моите ключове.

Преди да предприеме каквото и да било, той огледа бравата.

Видя същия кръгъл белег от металорежещ инструмент върху ключалката.

— И тук е провъртял патрона с бормашина — каза Лейк, после избра един ключ от връзката си и се опита да го вкара в ключалката.

С малко побутване и подръпване успя да го намести докрай, после го завъртя без усилие и отвори вратата. Провъртането на патрона с онази специална бормашина не бе повредило механизма, но го бе разхлабило до такава степен, че вратата можеше да се отключи и с пиличка за нокти.

Домът изглеждаше като снимка на заглавната страница на сайт за ексклузивни имоти. Бели стени, пастелни цветове, полиран паркет. Подредено с много вкус. Върху салонната масичка във всекидневната вляво имаше семейна снимка. Блох се спря да я разгледа.

Две хубави деца — момче и момиче, с не много голяма разлика във възрастта. Широко усмихнати и двете, без сянка на стеснителност — изпълнени с радост, щастие и любов. Само децата се усмихват така. Робърт беше на пет. Ели — на осем.

Тази снимка едва ли бе направена много преди Пясъчния човек да се намеси в живота им.

А зад тях бяха родителите им. Тобаяс Нилсен беше гладко избръснат, с двеставатова усмивка, каквато може да се види само в реклама на паста за зъби. Очите му бяха светли и искрящи и макар да беше на четиресет и пет, нямаше нито една бръчица. Притежаваше няколко ресторанта в Манхатън, а като странично занимание купуваше и продаваше недвижими имоти. Всяка година даваше парти за близки приятели. Двамата със съпругата му Стейси бяха истински нюйоркски светски знаменитости.

Стейси беше още по-красива. Дълга златистокестенява коса се спускаше покрай едната ѝ буза, подчертавайки кораловото сияние на кожата. Дребните несъвършенства не отнемаха нищо от хубостта ѝ. Дясната ѝ вежда беше разсечена на две от белег, който нарушаваше симетрията на лицето ѝ, но не отслабваше нейния чар. Беше по-млада от Тобаяс. Пясъчния човек бе отнел живота ѝ едва на трийсет и четири.