Съучастници

Тя не е нанесла тези рани, нали, докторе?

Ъперкът в стил Джо Фрейзър.

— Амиии… може би не.

— За да стане ясно и за съдебните заседатели, във вашето експертно мнение няма нищо, което да сочи, че Кари Милър е била вторият нападател в някое от тези убийства, нали така?

Климптън бе дал всичко от себе си, за да услужи на прокурора. Сега искаше само да се махне от свидетелското място, личеше си. Той буквално се гърчеше на стола, сякаш беше покрит с огнени мравки.

— Като се замисля, с оглед на всичко, което знам до момента… не.

Не мога да потвърдя, че е имало втори нападател.

Фрейзър печели с нокаут.

— Благодаря ви, че пояснихте позицията си, докторе — каза Хари и се върна на масата на защитата.

Когато прокурорът се надигна за полагащите му се уточняващи въпроси, Климптън почти се беше смъкнал от стола си. Хитър и опитен, Уайт знаеше, че не може да изстиска от него повече нищо. Този свидетел беше свършен.

— Нямам въпроси — заяви Уайт.

Хари седна и ми прошепна:

— Не се въодушевявай много. Имаме още доста време да загубим това дело.

Стоукър погледна часовника на стената, който показваше 12:45 ч.

— Ще прекъснем, за да може съдебните заседатели да обядват. Връщаме се в два и петнайсет. Господин Уайт, стига ли ви времето, за да подготвите следващия си свидетел?

— Ще бъдем готови, господин съдия — каза Уайт. — Въпросът е дали господин Флин ще е готов.

— Ще разберем след обедната почивка — отвърна Стоукър.

Двамата с Хари си намерихме маса в ресторант „Комодор“. Аз не се храня в такива заведения.

Карам на сандвичи и палачинки, приготвени вкъщи, а ако бързам — един хотдог ми върши идеална работа. Заведенията с колосани покривки и винени листи ме изнервят. Никога не знам кой прибор да ползвам и дали го държа правилно. Масата беше за четирима, в най-отдалечения ъгъл, близо до кухнята. Такива маси обикновено се пазят за клиентела, която управителят не желае да вижда в ресторанта си.

Като много нюйоркски ресторанти „Комодор“ наподобяваше луксозен бункер. Витрините бяха със силно затъмнени стъкла.

На масите светеха малки лампи с абажури, а на всеки три-четири метра от тавана висяха огромни електрически крушки в индустриален стил. За някои хора това придаваше интимност на заведението. За мен означаваше невъзможност да прочета менюто. И все пак вътре миришеше на добър ресторант. Ароматът на печено месо, оваляно в дъхави билки, обикновено ми отваряше апетит. Но днес бях твърде притеснен, за да ям каквото и да било. Бях дошъл тук по работа.