Съучастници

Оберкелнерът ни настани на една маса и предложи вода. Обикновена или газирана? Хари каза, че ще пие бира, понеже нямал вяра на водата, и подкрепи мисълта си с цитат от комика У. К. Фийлдс:

— „Виждали ли сте какво оставя водата по тръбите?“ Избирам бирата.

Аз поисках едно пепси.

— Кога очаквате останалите?

— Скоро — каза Хари. — Междувременно, добри ли са ви стековете?

— Разбира се, веднага ще пратя сервитьора да вземе поръч…

— Просто му кажете да метне два стека на скарата. Алангле. Благодаря.

В ресторанти като този има йерархия.

Оберкелнерът се усмихна така, сякаш би метнал майките ни на скарата си, и се отдалечи.

— Смяташ ли, че номерът ще мине? — попита Хари и покри скута си с колосаната салфетка.

Аз взех моята от масата и се опитах да имитирам ловкото движение с китката, което Хари бе приложил, за да разстеле неговата върху бедрата си. За малко не я изтървах на пода и реших да не рискувам и да я върна на масата.

— Трябва да мине.

— Знаменити предсмъртни думи — засмя се Хари.

В ресторанта влезе висок мъж. Забелязах го чак когато видях, че другите го забелязват. Когато Ото Пелтие влезеше някъде, всички глави се обръщаха към него заради хубавата му външност, високия ръст, широките рамене и, разбира се, костюма. Той стигна до масата ни и седна.

— Господа — каза вместо поздрав Пелтие.

— Поръчахме си стекове. Ти искаш ли нещо?

Оберкелнерът, който сигурно бе инструктирал кухненския персонал да ни се изплюят в храната, се преобрази при вида на Пелтие, сякаш някакъв висш разум му бе вдъхнал нова душа.

— Господин Пелтие, радвам се да ви видя! — каза той.

— Благодаря ти, Чарлс. За мен само пилешка салата и от онази италианска минерална вода, негазирана.

— Отличен избор. Ще ви донесат салатата заедно с останалата част от поръчката. Ако имате нужда от още нещо, господа, само кажете.

Докато си тръгваше от масата, като едва ли не се поклони на Пелтие, Хари поклати глава.

— Можеш да изядеш и моята пържола — предложих му аз. — Нещо нямам апетит.

— Когато служих във Виетнам — каза Хари, — дълбоко в джунглата взводът ми беше обкръжен от виетконгци. Двама от най-добрите ми приятели загинаха в този ден. Лейтенантът, ветеран на двайсет и една, ни каза същата вечер да ядем двойни дажби. Яжте, докато можете, бяха думите му. Тялото и духът са свързани. Когато пристигне стекът ти, най-добре се заеми с него, Еди. Ще ти е нужен.