Съучастници

Имаше и двама мъже със светлоотразителни жилетки и каски на главите, които пиеха кафе от стиропорени чашки и разговаряха за мача на „Ню Йорк Янкис“. Никога не бях виждал строителни работници с толкова чисти ботуши, панталони с ръб и гладки розови ръце.

Когато жената с белия костюм слезе от таксито, те спряха да говорят. Тя имаше дълга неестествено руса коса. Очевидно перука. Костюмът изглеждаше копринен и под панталона ѝ се подаваха десетсантиметрови токове; само чантичката ѝ вероятно струваше повече от колата ми.

Беше си сложила маска, но когато влезе в „Комодор“, усетих аромата на скъп парфюм. Заради перуката и маската ми беше трудно да я огледам добре. Явно държеше да скрие лицето си.

Изчаках няколко мига. Погледнах часовника си.

Давах им трийсет секунди. Щяха да изчакат да седне на масата и веднага да я арестуват. После Пелтие и Хари.

Човекът с шлифера внезапно загуби интерес към списание „Тайм“. Пусна го на седалката и бързо влезе в ресторанта. В същото време строителните работници захвърлиха кафетата си и го последваха, като извадиха пистолетите си.

Задните врати на вана без прозорци, паркиран от отсрещната страна на улицата, се разтвориха стремително и отвътре изскочиха Бил Сунг и Дрю Уайт заедно с още двама федерални агенти.

Шмугнах се в ресторанта.

Вътре беше настанала суматоха, мъжете с каските тичаха между масите.

Жената с русата перука и маската беше вече в задната част на ресторанта и сякаш не забелязваше сцената зад себе си.

Когато я видя да се приближава, Ото стана от стола си.

Беше една от онези жени, които не ходеха, а се плъзгаха по въздуха. Чантичката се полюляваше от рамото ѝ, белият костюм се поклащаше ритмично с движенията на тялото ѝ.

Тя подмина масата ни.

Заобиколи аквариума.

Обърнах се и видях как Сунг нахълта в ресторанта, следван от Уайт. Заместник областният прокурор нямаше да се лиши от възможността да види как ФБР арестува Кари Милър заедно с целия екип на защитата ѝ.

— Стой на място, Флин. Арестуван си за укриване на лице, нарушило мярката си за неотклонение.

Аз се спрях на място и казах:

— Никого не укривам. Нямам среща с когото и да било. Върви отзад и се убеди лично.

Хората са склонни да вършат всякакви глупости при арестуването си. Заплашват ченгетата било със саморазправа, било със съд, а понякога просто ги обсипват с обиди, съчетани с малко физическа съпротива, посягат да ги ударят и изобщо всячески се опитват да се измъкнат от лапите на закона.