Съучастници

Федералните и ченгетата са се нагледали на всичко това. Всеки арест е различен. Може да се случи какво ли не.

Но за Бил това тук беше нещо ново.

Видях го как буквално удря спирачки. Вдигна двете си ръце напред, сякаш падаше по очи. Погледна ме така, сякаш държеше в ръката си тройка аса, а аз току-що бях свалил каре аса в моята.

— Какво, по дяволите, става тук, Еди? — възкликна той. — Това е Кари Милър, нали?

— Ти по-добре обуздай хората си — казах му.

Мъжът с шлифера беше извадил пистолет и държеше на мушка Хари и Пелтие.

Хари пет пари не даваше за случващото се. Стекът му беше пристигнал и той си отряза парченце, без да обръща внимание на крясъците на агента, пъхна го в устата си и отпи с наслада от бирата си.

Строителните работници бяха последвали жената в бяло зад аквариума. Чух ги, заели позиции за стрелба, как ѝ крещят да легне по лице на пода.

Целият ресторант изригна. Хората бяха уплашени, повечето се опитваха да си тръгнат, вероятно без да платят.

Сунг най-после се добра до дъното на салона, като се опитваше да успокои присъстващите. Аз го последвах. Не исках да пропусна сцената.

Той заобиколи аквариума и се спря до масата зад него. Сграбчи за ръцете хората си със светлоотразителните жилетки и ги накара да свалят оръжията. Аз надникнах иззад ъгъла на аквариума и видях дамата с перуката на колене с наведена глава. Беше свалила маската от лицето си и вече беше очевидно, че не е Кари Милър.

Чрез връзките си в съдебното деловодство Бети Кларк от „Сентинел“ ми бе изпратила есемес с името ѝ, но в момента не си го спомнях.

Мръсникът, плащащ двестате долара, седеше с вдигнати ръце и отворена уста от другата страна на масата. Докато Сунг обуздаваше хората си, изражението на въпросния мръсник се промени от шок във възмущение и ярост.

Съдия Стоукър свали ръцете си на масата и изкрещя:

Случи се точно в момента, когато Дрю Уайт се подаде иззад ъгъла и осъзна, че двамата със Сунг са били вкарани в капан.

— Господин съдия… — започна Уайт, но бе моментално надвикан от Стоукър.

— Какви ги вършите, по дяволите? Дошъл съм да обядвам с… приятелката ми — крещеше съдията, който междувременно бе уловил дамата си за ръката и се опитваше да я успокои.

— Толкова съжалявам, господин съдия — извини се Уайт.