Съучастници

— Това е, което имаме.

— Върши работа — каза Блох.

Лейк седна в джипа с папката в ръце и Блох запали двигателя. Той прелисти документите, намери това, което търсеше, и започна да въвежда текст в търсачката на телефона си.

— Според базата данни на Комисията по ценни книжа и борси „Шорлайн Лимитед“ прилича на нещо като куха фирма. Тя никога не е подавала счетоводни отчети — каза Лейк. — Директор е Даниъл Милър, дотук без изненади. Чакай, има и адрес на управление, но това не е домашният адрес на Милър.

Този път по изключение трафикът в тунела „Холанд“ не беше много натоварен и след час Блох навлезе в индустриалната зона на Байон, Ню Джърси — лабиринт от складове, фабрики и депа на спедиторски фирми.

Адресът, който Лейк бе свалил от базата данни на комисията, се оказа стара тухлена постройка, заобиколена от ръждива телена ограда като някоя птицеферма. Ако се съдеше по двукрилата дървена врата, някога вероятно бе служила за склад или гараж. Всички прозорци бяха счупени. Явно някакви деца ги бяха целили с прашките си.

Слязоха от джипа и огледаха веригата и катинара, с които беше заключена портата на оградата. Не бяха нови, но не и много стари. По тях нямаше ръжда.

— Добро място за скривалище — отбеляза Лейк.

Блох се върна при колата си, извади от багажника си лост „кози крак“ и го подаде на Лейк. После измъкна магнума си и каза:

— Когато сме пристигнали, катинарът е бил разбит.

На него му бяха нужни две напъвания с лоста, за да приведе катинара в описаното състояние. Откакто бяха дошли, Блох не бе забелязала друго превозно средство или човек да минава по улицата и не допускаше шумът да привлече внимание.

Огромната двукрила врата обаче беше проблем. Чакълена алея заобикаляше сградата от всички страни. На едната стена имаше стоманена врата, боядисана в синьо може би преди четиресет години. Ключалката ѝ обаче беше нова. И в добро състояние. Лъскава и смазана. За разлика от вратата. Някой искаше да ползва пълноценно мястото, но без да привлича внимание.

Двамата обиколиха отвсякъде сградата, но не намериха по-лесен начин за проникване в нея.

На около три метра над равнището на земята имаше редица изпотрошени прозорци. Всеки беше метър на метър.

— Я ме повдигни — каза Блох.

— Сигурна ли си? — попита Лейк. — Ако влезеш вътре и после не можеш да отвориш тази врата…

— Ще намеря начин — отвърна тя и пъхна оръжието си в кобура.

Лейк пусна лоста, облегна гръб на стената леко разкрачен, сплете пръстите на ръцете си и ги подложи като стреме.