Съучастници

Блох направи две крачки за засилка, стъпи в шепите му и се подпря с длани на раменете му. Той я повдигаше и избутваше, докато ръцете ѝ достигнаха перваза на прозореца. Беше си мислила, че от стъклото не е останало нищо, но в металната дограма все още стърчаха като зъби остри парченца и тя поряза прасеца си на едно от тях, докато прехвърляше крака си през перваза, после скочи от другата страна. Глухият удар от съприкосновението на подметките ѝ с бетонния под отекна между голите стени.

Блох щракна джобно фенерче и се огледа.

Помещението някога бе ползвано за склад. На отсрещната стена имаше тежки железни стелажи чак до тавана. Покривът беше от гофрирана ламарина, тук-там редуваща се с плексигласови плоскости, явно предназначени да пропускат светлина, ако не бяха толкова мръсни. Подът беше осеян с части от машини и инструменти и тя трябваше да внимава къде стъпва. В сградата нямаше, кажи-речи, нищо друго освен няколко купчини дървени палети. Една част от пространството беше преградена за офис.

Блох угаси фенерчето си.

Във външната стена на офиса или имаше дупка, която не бе забелязала при огледа, или в сградата все още имаше електричество.

Защото в офиса се виждаше бледа светлина като от слаба електрическа крушка.

Или от фенерче, което някой държеше в ръка.

Възможни бяха всякакви обяснения за светлината в този малък офис. Не беше силна, така че можеше да идва от дисплея на ползван наскоро мобилен телефон, от настолна лампа или от нещо също толкова безобидно.

Или пък вътре беше застанал Пясъчния човек с фенерче в едната ръка и пистолет в другата. Готов да ѝ светне в очите и в същия миг да изпразни пълнителя в гърдите ѝ.

Блох си каза, че би било по-добре, ако и Лейк бе дошъл с нея. Тръгна бавно встрани, без да отделя очи от прозорчето на офиса, докато стигна до една от тухлените колони. Огледа се бързо, колкото да се ориентира, и забеляза, че е само на метър-два от боядисаната стоманена врата.

Лейк сигурно я бе чул отвън, защото почука по вратата.

Искаше да му каже да пази тишина, защото може би не е сама. Голямото ѝ предимство беше, че който и да се намираше в офиса, не знаеше, че тя е пред вратата му. А ако това беше Пясъчния човек, за нея и най-незначителното предимство беше ценно. Той беше опасен и тя не искаше да го подценява.

Не ѝ оставаше друго, освен да действа.