Съучастници

Фенерчето ѝ освети нещо, което приличаше на голям бял ковчег в единия ъгъл на офиса. Тя се взря в източника на светлината и видя, че е индикатор за включен уред. Бял кабел водеше от ковчега до контакта.

След като се убеди, че е сама в сградата, Блох прибра оръжието си и пристъпи към фризера.

За какво ли му бе притрябвал на някого фризер в изоставена сграда? Нямаше вид на нов, но не беше и стар. Отгоре имаше слой прах, а когато се приближи, чу тихото бръмчене на мотора и вентилатора.

Ръката ѝ посегна едва ли не сама към дръжката по средата на капака.

Ужасяваше се да погледне вътре, но знаеше, че трябва да го направи.

Представи си Кейт, легнала във фризера. Все още по нощница, мъртва в този леден саркофаг. Със замрежени от скреж очи. С напукани почернели устни. Блох бе виждала трупове на всевъзможни места.

Не беше набожна, но осъзна, че устните ѝ прошепват молитва, преди да изтегли дръжката нагоре. Повдигна я и чу онзи характерен засмукващ звук, който се получава при отварянето на врата на вакуумна камера.

Във фризера нямаше лампа.

Но имаше нещо друго. Масивен блок лед. Не беше обичайното заледяване, което се образува във фризерите. Сякаш в този бяха изсипани сто литра вода, за да запазят завинаги онова, което се съхраняваше вътре.

Лъчът на фенерчето ѝ потрепери, когато освети с него вътрешността на фризера. Разпозна мигновено нещото вътре въпреки слоевете масивен лед.

За миг ѝ се стори, че полудява. Овладя емоциите си, обърна се и побягна към вратата.

Телефонът вече беше в ръката ѝ, за да позвъни на Лейк.

— Всичко наред ли е вътре? — попита той. — Щях да се побъркам тук.

— Дръпни се от вратата. Далече встрани. Ще я отворя.

Блох пристъпи уверено към боядисаната стоманена врата, извади магнума, спря се на около два метра разстояние и се прицели, после отпусна ръце, за да преодолее напрежението в мускулите си, прицели се отново и дръпна спусъка. Звуковата вълна от изстрела в затвореното пространство беше оглушителна. Усети в устата си вкус на прах, засмукана във въздуха от експлозията.

Там, където се беше намирала ключалката, сега зееше дупка. Тя ритна вратата и остатъците от заключващия механизъм изпаднаха на пода.

— Каквото и да беше онова, което изхвръкна от вратата, сега е някъде зад оградата — отбеляза Лейк. — Този магнум достатъчно голям ли е за теб?

— Донеси лоста — каза тя.

— Ще трябва да изкъртим нещо от един фризер.

През целия път до съда Пелтие не спря да говори.