Съучастници

Всеобщият консенсус сред експертите извън ФБР е, че сега в страната действат между петстотин и две хиляди серийни убийци. Аз не желая да ползвам метод на статистически анализ, който се основава на престъпниците, които сме заловили. Искам да намеря начин да открием онези, които не сме заловили.

Лейк пристъпи към фризера, вдигна лоста, нанесе пет бързи удара един след друг и изгреба с шепи още ледени отломки.

— Нали знаеш, че Сунг е разправил на Еди за случилото се при инцидента в онази фабрика за дрога? В един момент си спрял да се отбраняваш и просто си очистил един по един всички.

Лейк остави лоста и разтърка дланите си една в друга.

— Господи! — възкликна Блох.

— Някой от Бюрото е искал да вляза там слепешком; знаел е, че шансът ми да изляза жив е горе-долу колкото на „Милуоки Брюърс“ да спечелят Световната купа. Честно да ти кажа, и аз не знам как оживях. Бях прострелян на четири места и почти ми изтече кръвта. Една част от мен… Не знам как да го опиша. В един момент имах чувството, че не съм там.

— Знаеш ли кой ти е заложил капана? — попита Блох, докато се изправяше на крака.

— Но все някога ще науча. Когато казах на началниците си защо съм влязъл в сградата и какво се е случило с информатора, те веднага ме пенсионираха от ФБР. Не понасят скандалите. Не искат неприятности. Бранят своите.

Блох вдигна лоста за гуми и нанесе три резки удара по леда.

— Но ти си бил един от тях! — каза тя.

— Всъщност не. Не играех по правилата им. Бях аутсайдер, макар да им носех точки.

Той замахна с всичка сила и стовари козия крак в центъра на ледения блок. Блох чу силен пукот и светна с фенерчето си вътре.

Лейк отмести с лоста парче лед, което тежеше може би двайсет килограма.

Вече имаха достъп до ципа, минаващ през центъра на чувала. Блох извади от ботуша си сгъваем нож и внимателно направи разрез в чувала — двайсетина сантиметра, колкото да стигнат с ръка през дупката в леда.

Докато тя държеше фенерчето, Лейк разкъса чувала.

Блох изпусна фенерчето във фризера, зави ѝ се свят. Подпря се на стените на сандъка и се наведе над отвора. Дъхът ѝ спря.

Много отдавна не беше плакала. Усети познатия прилив на ендорфини, онова надигане от стомаха към гърлото, лепкавия вкус в устата.

Затвори очи, като се бореше с порива си да рухне и да заплаче. После се изправи, извади мобилния си телефон и натисна бутона за Еди Флин.