Съучастници

Трябваше да се погрижа да не се задоволят с едно подритване на гумите, преди да се метнат зад волана, а да надникнат отдолу и да изцапат пръстите си с ръждата, да се вслушат внимателно в шума на мотора, докато открият дупката в ауспуха. Някои щяха да прозрат отвъд това, което им се поднася, други — не. От мен се искаше само да вдигна капака на двигателя и да светна с фенерче вътре.

Знаех, че тази свидетелка ни навреди. Съдебните заседатели не просто вярваха на госпожа Броудър; те искаха да ѝ вярват.

— Добър ден, госпожо Броудър.

Казвам се Еди Флин. Много съжалявам, че сте претърпели някои лични неприятности покрай този случай. Сигурно е било много страшно.

— Напомни ми на едно отминало време. Но не беше чак толкова зле. Аз съм вече стара, господин Флин, и не се боя от този Пясъчен човек.

Кимнах и пристъпих крачка напред.

— Възхищавам се на храбростта ви, госпожо Броудър. Сега да поговорим за това, което сте видели онази нощ…

При кръстосания разпит показанията на свидетеля очевидец могат да се атакуват по три линии — разстояние, осветеност и време.

Има и други уязвими моменти, а на мен щеше да ми е нужен поне още един. Но за начало почнах от основното. Разстоянието.

— На какво разстояние е прозорецът ви от къщата?

— О, не знам със сигурност.

— Нека ви помогна. На кой етаж се намира апартаментът ви?

— Значи сте на колко? Десет… дванайсет метра над земята?

— На десетина, бих казала.

— И живеете на Източна Дванайсета улица между Трето и Второ авеню?

— Главните артерии в Ню Йорк са по трийсет метра широки.

Вашата улица не е от главните артерии, значи е колко? Двайсет метра широка?

— Да, бих казала, че е горе-долу толкова.

— А като се отчете и височината над земята, в онази вечер вие сте се намирали на двайсет и три-четири метра от тротоара пред къщата на Нилсен, нали?

— Точно така — кимна госпожа Броудър.

Разстоянието бе установено. Сега светлината.

— В колко часа започна филмът онази вечер?

— Ами някъде около десет, мисля.

— А в колко часа според вас видяхте двойката?

— Може би в десет и четиресет и пет или в единайсет.

Нещо такова.

— Отвън е било тъмно, нали?

— Да. Но уличната лампа светеше — каза тя.

Приблизително това е моментът, в който свидетелят започва да се досеща накъде го водиш. Опитва се да се съпротивлява, да изпреварва въпросите ти. Единственият начин да се справиш със ситуацията е да покажеш, че я владееш изцяло.

— Не ви питах за уличните лампи, госпожо Броудър. А само дали отвън е било тъмно.