Съучастници

Твърде стара съм, а ти изобщо не си такава добра лъжкиня, каквато се опитваш да се изкараш, млада госпожичке.

— Мамо, добре съм. Тъкмо си тръгвам от работа…

— Не е достатъчно, нали знаеш? Позвъни ми отново, когато се върнеш вкъщи. Не преди това.

От другата страна се чу леко потракване. Не беше шум по линията. Майка ѝ стискаше в ръка молитвената си броеница. Тя знаеше, че не бива да спори с нея.

— Ще позвъня, като се прибера. Обичам те.

— И аз те обичам, миличка.

Тя затвори и отново впери поглед в монитора.

Трийсет и една бази данни.

Както и сутринта, в тях нямаше нищо за банковите сметки на Даниъл Милър, за кредитните му карти, никакво споменаване на регистрационния номер на вана; никакви следи, че е бил засечен от охранителна камера, свързана със системата за лицево разпознаване. Пясъчния човек твърдо заемаше първото място в списъка на най-издирваните от ФБР лица. Разчиствайки бюрото си за следващия работен ден, Дилейни намери листа с днешните си задачи. Обикновено го смачкваше на топка и го добавяше към купчината документи за унищожаване.

Ако там обаче фигурираха неизпълнени задачи, оставаше в офиса, докато приключи с тях.

Забеляза една неизпълнена задача.

Дилейни набра номера и зачака. Включи се гласова поща както при трите ѝ предишни обаждания. Процесът срещу Кари Милър започваше след два дни. Списъкът на свидетелите беше дълъг и работата по него беше поделена между полицията и ФБР. Всички свидетели, които тя бе издирила, трябваше да бъдат проверени, за да е сигурна, че са готови за делото и знаят кога да очакват призовките си.

Досега бе успяла да се свърже с всички без един.

Винаги имаше по едно изключение.

Честър Морис. Работеше като портиер в хотел „Льо Бльо“ на Четвърто авеню в Бруклин. Когато снимката на Кари Милър се появи за пръв път в пресата, Честър доброволно се бе свързал с нюйоркската полиция и им бе казал, че една вечер след смяна се отбил в закусвалнята на Четвърто авеню и Шеста улица, за да си вземе бурито за вкъщи.

На излизане забелязал двама души, застанали пред входа на жилищната сграда в съседство със закусвалнята. Мъж и жена. Стояли под козирката на входа, притиснати един до друг, макар да не валяло. Мъжът сякаш се опитвал да отключи вратата. В ръката си държал ключ или нещо такова. Честър продължил пътя си към автобусната спирка и забравил за двойката.

На следващата сутрин чул по новините, че две жени са били убити от Пясъчния човек в същата жилищна сграда.