Съучастници

Но докато той бил забелязал двама души пред входа, полицията издирвала само едно лице. Не мъж и жена.

Едва след като снимките на Даниъл и Кари Милър се появили на първа страница на вестниците, Честър се бе обадил в полицията, за да каже, че ги е видял пред тази сграда в нощта на убийството.

Това бяха важни показания и от Честър щеше да излезе добър свидетел. Разбира се, той искаше нещо в замяна на явяването си в съда. Имаше висящо обвинение във физическо насилие и ако бъдеше осъден, това щеше да му коства работата.

Бил Сунг и Дрю Уайт бяха сключили сделка с Честър: снемане на обвиненията срещу съдействие. По някакъв начин медиите бяха надушили за предстоящото призоваване на Честър като свидетел и бяха пуснали няколко материала по темата.

А сега той не си вдигаше телефона. Дилейни му остави съобщение. Сигурно беше на смяна и се занимаваше с клиент.

Тя стана от бюрото да се поразкърши. Беше осем и пет. Свършила бе достатъчно работа за деня. Докато се оглеждаше за мобилния си телефон, чу сигнала за нов есемес.

Веднага след това и компютърът я извести за нов имейл.

Есемесът беше от екипа за финансови измами на „Американ Експрес“. Отвори имейла. Той дублираше есемеса. Преди да успее да се свърже с банката, телефонът ѝ иззвъня. Номерът беше на отдел „Киберпрестъпност“ в Куонтико.

— Специален агент Дилейни, обажда ви се агент Рудник от „Киберпрестъпност“. Засякох вашия човек.

Няколко секунди Дилейни не знаеше какво да каже. Толкова дълго бе чакала този миг и сега съдбата ѝ го поднасяше.

Откакто Даниъл Милър беше беглец от закона, от ФБР следяха банковите му сметки и кредитните му карти. Те не бяха замразени, просто поставени под наблюдение за всякакви движения по тях. Предполагаха, че Милър, който беше заможен човек, се е запасил със значителни суми пари в брой, с които да не привлича внимание. Но парите в брой рано или късно свършваха.

— Къде? — попита Дилейни, очаквайки сигналът да е постъпил от автокъща в Суринам, от агенция за наемане на частни самолети в Колумбия или от магазин в Ел Салвадор.

Беше сигурна, че Милър е напуснал страната и сега се укрива в някое затънтено място, максимално далече от обсега на ФБР.

— Пясъчния човек току-що е платил с „Американ Експрес“ в „Грейдис Ин“ в Куинс.

Паркингът пред „Грейдис Ин“ беше пълен с полицейски коли. Включени фарове, мигащи сини и червени лампи и дори лъчи на прожектори осветяваха мястото, което грееше като на Четвърти юли.