Съучастници

Острието трябваше да се плъзне под брадичката на Дюран, да се вреже в небцето му и да се забие в мозъка му, предизвиквайки мигновена смърт, преди да е успял да извика.

Чу се звук, от който кожата му настръхна. Пронизителен, стържещ, пращящ звук. Последван от тропането на изкъртени зъби, падащи като градушка върху дюшемето.

Тялото на художника рухна внезапно, изтръгвайки заседналия нож от ръцете на Пясъчния човек. Той се наведе, настъпи с крак челото на Дюран и издърпа ножа от лицето му, където беше попаднал.

Избърса го в анцуга му, после огледа острието. Гланцът по метала се бе поизтрил, но характерното преливане на цветовете се виждаше ясно. Сякаш някой беше смесил сребро със син мрамор, за да се получи това наслояване на синкави и бели вълнички. Не беше дамаска стомана, но със сигурност много добра имитация. Той прибра ножа и погледна мъртвеца на пода.

Хвана го за глезените и го помъкна към банята. После заобиколи трупа откъм гърба, повдигна го за косата в седнало положение и скръсти ръцете му на гърдите.

Накрая се изправи и го преметна във ваната.

Докато миеше ръцете си на мивката, Пясъчния човек си тананикаше позната мелодия.

Избърса се с кърпата и пристъпи до прозореца. Отсрещната сграда се виждаше идеално. Придърпа единствения стол в стаята, за да се настани удобно, докато гледа отвисоко Манхатън.

Тереза Васкес беше съседка на покойната Лилиан Паркър. От мястото, където беше седнал, той можеше да я наблюдава, както и Лилиан предишната година. Васкес щеше да умре днес.

Още не беше решил точно кога, но щеше да му се представи възможност. Не можеше да поеме риска тя да свидетелства срещу Кари относно убийството на Лилиан Паркър.

Внезапно всички мисли за предстоящото убийство на Васкес се изпариха от съзнанието му. Отдаде се на спомена. За онази неделна сутрин, сякаш от някой друг живот. Лежеше до Кари, главата ѝ беше на гърдите му. Ароматът на косата ѝ. Върховете на пръстите му, които нежно я докосваха по рамото. Единственият звук в стаята беше тихото шумолене на чаршафите, докато тя бавно триеше стъпалата си едно в друго.

Правеше така, когато беше уморена. Едно от многото привидно незначителни неща, които той обожаваше в нея. За които се беше вкопчил. Тези спомени бяха важни за него. Помнеше отлично детайли, факти, закономерности. Но емоционалната му памет беше нещо различно. Откъслечни образи от детството. Толкова мимолетни и абстрактни, че понякога се питаше дали не са негова измислица.