Съучастници

Обичаше да разполага с резервни варианти. Този вид критичен анализ и оценка на хипотетично възникващи проблеми му бе осигурил предимство в професионалната му област и го бе направил богат.

Заизкачва се по стълбите. Сградата нямаше асансьор. С ръка върху железния парапет той вдъхваше познатите миризми: на старицата от втория етаж, която сякаш винаги вареше зеле или запържваше масло; на влагата в ъгъла на третия етаж, която се просмукваше през дървената ламперия и я беше оцветила в зелено; на металните парапети, на мухъла по старата дървения и на прахта, която сам вдигаше с всяка стъпка по скърцащото стълбище.

Стигна до последния етаж. Пъхна ключа в бравата, завъртя го бавно. След няколко обиколки около квартала знаеше, че лампите в мансардата не светят. Сегашният наемател се казваше Питър Дюран. Начинаещ художник, но вече си пробиваше път. Предшественикът на Пясъчния човек също беше художник. В това нямаше нищо необичайно. През лятото подпокривното пространство се изпълваше със светлина, нахлуваща през големия прозорец.

Вратата се открехна на няколко сантиметра и Пясъчния човек се спря. Затаи дъх.

Вътре не се чуваше шум. Дъските на пода бяха поне толкова стари, колкото и на стълбището и всеки сантиметър от тях скърцаше жално. Той си каза, че Дюран едва ли е усетил отварянето на вратата. Бутна я още малко, като гримасничеше при стърженето на старите панти, после я затвори и заключи зад себе си.

Издиша въздуха от дробовете си и се обърна да огледа мансардата на лунната светлина.

До прозореца беше поставен статив. Отстрани имаше маса, отрупана с разноцветни тубички, засъхнали палитри, парцали, четки, чаши с мътна вода и шпатули, зацапани с боя. Вратата вляво водеше към банята. Вдясно имаше превърнат на спалня килер, в който едва се побираше тясна кушетка. Вратата му беше отворена и се виждаха два крака, стърчащи от кушетката.

Тази спалня беше тясна и за него навремето, а Дюран беше с близо педя по-висок. Пясъчния човек заобиколи статива, за да огледа първо картината.

Беше автопортрет. Неособено умело нарисуван, но той предположи, че още не е завършен. Изобразяваше художника гол до кръста, по джинси. Мускулатурата на тялото му беше добре предадена, но Дюран нямаше да спечели награди за тази творба, макар да бе уловил светлината. Тя обаче щеше да се хареса на Кари.

Чу шум. Скърцане на пружина и дрезгаво стържене на ръждясали панти.

— Кой, по дяволите, си ти? — каза мъжки глас.